Коста Сарафов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Randona.bg (беседа | приноси) Баща |
|||
Ред 27:
== Биография ==
Сарафов е роден в 1840 година<ref name="Човек 14">{{cite book | title = Борис Сарафов: „човек со звезда“ | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1994 | edition = | publisher = Издание на ВМРО-СМД | location = София | isbn = | doi = | pages = 14 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> в неврокопското село [[Гайтаниново]] в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]], в семейството на [[Вълчо Сарафов (възрожденец)|Вълчо Сарафов]], търговец и възрожденски деец. Брат е на учителя [[Петър Сарафов]] и чичо на видния революционер [[Борис Сарафов]]. Завършва [[Сярска гръцка гимназия|гръцкото класно училище]] в град [[Сяр]] заедно с брат си Петър, където изучава география, математика, астрономия, гръцки, старогръцки и турски.<ref name="Грудев 10">{{Грудев|10}}</ref> Работи като учител. Той е един от организаторите на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народния събор]], проведен през 1869 година в село [[Гайтаниново]], на който се отхвърля върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref name="ЕПК2 234"/>
През 1871 година Сарафов е представител на [[Неврокопско]] на [[Първи църковно-народен събор|Църковно-народния събор]] в [[Цариград]].<ref name="ЕПК2 234"/><ref name="Грудев 10"/> Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на [[Българската екзархия]].<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1879, София, 1989, стр. 325.</ref> Между 1873-1874 година отново пребивава в османската столица по избора на поп [[Харитон Карпузов|Харитон]] за български владика.<ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.481.</ref> Цариградски пълномощник е на [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|учителското дружество „Просвещение“]] в [[Неврокоп]]. Подпомага финансово дейността на дружеството със сумата от 360 [[грош]]а.<ref>Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.</ref> Разпространява вестник [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]] и сътрудничи на [[Стефан Веркович]], както и на вестниците „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ (1873) и „[[Век (1874 - 1876)|Век]]“ (1874). В Цариград се запознава с [[Тодор Каблешков]], който го запознава със задачите по подготовката на въоръжено въстание.
| |||