Сарафови: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точката след кавичките – стр. 120, т. 127.1.
Редакция без резюме
Ред 3:
 
== История ==
Първите известни представители на рода живеят в неврокопското село [[Гайтаниново]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]) през XVIII век. Според семейната история предците им са се преселили там от село [[Долно Осеново|Осеново]] поради помохамеданчванията около 1690 – 1700 година. Носели са фамилията Дамянови, но в Гайтаниново започват да ги наричат и Шопови, както казвали на заселниците от вътрешността на българските земи.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140315052037/http://nobilitybg.blog.com/2007/01/22/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA/|заглавие=Кръстьо Сарафов е роден на брега на река|фамилно_име=Панчелиев|първо_име=Атанас|дата=22 януари 2007|труд=в. Стандарт web.archive.org|достъп_дата=20 януари 2022}}</ref> През май 1858 година [[Вълчо Сарафов (възрожденец)|Вълчо Сарафов]] завел тримата си сина Коста, Петър и Никола на поклонение в Рилския манастир и по пътя ги качикачил на Попова глава, посочил Осеново и казал: „Преди повече от 100 години, когато целият Доспат е бил потурчен, прадядото на дядо ви Коста като по-събуден и корав християнин плюнал на мохамеданството и заедно със своите братя се преселил в Гайтаниново“.<ref>{{Грудев|9}}</ref>
 
Синът на Вълчо Дамянов (роден около 1725 година) – [[Коста Сарафов (кмет)|Коста В. Дамянов/Шопов]], бива наречен Сарафа, оттам тръгва и фамилното име Сарафови. Той е виден български търговец и [[Българско възраждане|възрожденски деец]],<ref name="ЕПК2 2342">{{ЕПК|2|234}}</ref><ref name=":0" /> един от водачите на българските църковни и просветни борби в Източна Македония. Кмет е на Гайтаниново, а също и околийски кмет в [[Неврокоп]]. Защитава интересите на българското население в Неврокопско, преследван е и от османските власти, и от гръцките църковни власти и е отровен.<ref name="ЕПК2 2342" /><ref name=":0" />
 
Коста Сарафов има 4 деца: Петър, поп Стоян, Вълчо и Иванка. Чрез Иванка родът Сарафови се сродява с рода Жостови, неин син е [[Андон Жостов|Антон Жостов]], а внуци са генерал [[Константин Жостов]], генерал [[Димитър Жостов]] и полковник[[Спас Жостов]], загинал при [[Атентат в Света Неделя|атентата в църквата „Света Неделя“]].<ref>{{Citation|title=Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов – историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27–31.|url=http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf|accessdate=2010-02-06|archivedate=2009-02-05|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090205104422/http://vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf}}</ref>
 
Най-малкият син на Коста – [[Вълчо Сарафов (възрожденец)|Вълчо Сарафов]], както и баща си дейно участва в Българското възраждане в Източна Македония. Неговите синове [[Коста Сарафов]] и [[Петър Сарафов]] продължават пътя на предците си като просветители и революционери, а сред техните потомци, всички получили високо образовани, са видните революционери [[Вълчо Сарафов|Вълчо К. Сарафов]] и [[Борис Сарафов]], лекарите [[Ангел Сарафов]] и [[Злата Сарафова]], инженерите [[Петко Сарафов]] и [[Никола Сарафов (инженер)|Никола Сарафов]], учителката [[Кипра Сарафова]] и големият български артист [[Кръстьо Сарафов]].
 
Чрез дъщерята на Вълчо Сарафов – Мария, родът се сродява със Стойкови от Гайтаниново. Мъжът ѝ загива като опълченец на Шипка; техни потомци, отгледани от Петър Сарафов, са [[Георги Стойков]] (съдия), генерал [[Иван Стойков]] и дееца на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] полк. [[Димитър Стойков]].
 
== Родословие ==