Прошка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без излишни редове |
м →top |
||
Ред 10:
В рамките на християнската етика прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения“ от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно пречистване и смирение, което се отнася не само конкретно към едно или друго конкретно явление, а спрямо всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено действие, извършено от друг човек, само по себе си не е прошка, но може и трябва да бъде част от нея.
Важно е да се отбележи, че актът на опрощението не изисква непременно [[покаяние]] или осъзнаване от страна на този, спрямо когото е отнесен. По време на разпъването, Иисус Христос се моли за своите мъчители: „Отче! Прости им, защото те не знаят какво правят“ (Лук. 23 – 34). Според християнската концепция опрощение можа да даде единствено [[Бог]], но всеки един вярващ е длъжен да прощава въпреки, или по-скоро независимо от всичко.
В [[църква|църковния]] [[календар]] прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна“ – последния ден преди началото на [[Велик пост|Великия пост]]. Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си. Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент.
| |||