Стефан Маринов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дребни технически
Доп.
Ред 22:
 
== Биография ==
Роден е през 1931 г. в [[София]] в семейство на интелектуалци с леви политически възгледи.<ref Завършваname="fakt_90" физика/> Баща му е български дипломат в [[Прага]]. Стефан е [[полиглот]]: знае немски, руски, френски, италиански, чешки, сърбохърватски и английски език.<ref name="GE" /> Завършва физика в Прага и [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1951 г. постъпва във [[Висше военноморско училище (Варна)|Военноморското училище]]. Известно време плава с корабите, след което през 1958 г. се връща в София, дипломира се и постъпва във Физическия институт към [[БАН|Българската академия на науките]] (БАН). Личността му е противоречива, отличава се с ексцентрично поведение както в ежедневието, така и в науката.<ref name="fakt_90">{{Цитат уеб | заглавие = 90 години от рождението на българина, който опроверга Айнщайн и каза: „Живков, я не се правете на шантав!“ | автор = Милен Радев | труд = faktor.bg | дата = | достъп_дата = 24 януари 2022 | уеб_адрес = https://faktor.bg/bg/articles/politika-na-vseki-kilometar-90-godini-ot-ot-rozhdenieto-na-balgarina-koyto-oproverga-aynshtayn-i-kaza-zhivkov-ya-ne-se-pravete-na-shantav | език = | цитат = По онова време в махалата вече му се носеше славата на чудак }}</ref> От 1960 до 1974 г. е научен работник в БАН и същевременно [[асистент]] във [[Физически факултет (Софийски университет)|Физическия факултет]] на Софийския университет.<ref>{{cite book | title = Divine electromagnetism | last = Marinov | first = Stefan | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1993 | edition = | publisher = International Publishers „East-West“ Marinov | location = Graz | isbn = | doi = | pages = | url = https://www.scribd.com/document/343138305/Divine-Electromagnetism-1993-by-Stefan-Marinov| accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Още през 1962 година той издава в София първия [[самиздат]]ски вестник „Ядец“ и по собствени думи разпространява 20 – 30 бройки „сред познати и непознати“.<ref name="fakt_90"/>
 
През 1966 г. е обвинен за публично разгласяване на отказа си да сътрудничи на разузнаването и за писмо до министъра на отбраната, с което отказва да служи в бъдеща термоядрена война и му връща офицерските си пагони. Прокурорът заявява, че за тези престъпления би могъл да иска [[смъртна присъда]] или 20 години затвор. Медицинска експертиза го обявява за [[Параноя|параноик]] и Маринов прекарва седем месеца в [[психиатрична болница]]. Отстраняват го от научната му работа, но го трудоустрояват като [[преводач]] в института. През 1974 година пише редица остро критични писма, изпълнени с ирония и сарказъм до различни институции и до самия председател на БАН [[Ангел Балевски]]. По искане на централното ръководство на БАН Стефан Маринов отново е изпратен в психиатрия. Успява да избяга и търси убежище в американското посолство в София, но служители на посолството подават сигнал до милицията и той е пребит и арестуван.<ref name="fakt_90"/>
 
От 1974 до 1977 година работи в своя „Лаборатория за фундаментални физични проблеми“ в дома си. През пролетта на 1977 г. свиква сам Международна конференция по абсолютното пространство и време във [[Варна]], на която кани познати физици от цял свят,. но конференциятаКонференцията е осуетена с усилията на [[Държавна сигурност]]. (ДС)<ref name="fakt_90" /> - Маринов е арестуван и, за да бъде освободен, е принуден да напише, че я отлага; предложеният от ДС претекст е счупен крак, но той използва опасението от голямо земетресение и така световната научна общност разбира абсурдността на претекста и упражнената върху Маринов принуда.<ref name="GE" /> Отново е изпратен за лечение в психиатрия през 1977 г., докато в крайна сметка получава [[български паспорт|паспорт]] и е екстрадиран в [[Белгия]].
 
=== В емиграция ===
Ред 37:
През 1981 г. българското му гражданство е отнето, а къщата и имуществото му в София – конфискувани.
 
На 15 юли 1997 г., на 66-годишна възраст, Маринов загива при падане от външно стълбище на университетската библиотека в Грац. Официалното заключение е самоубийство; негови колеги изразяват съмнения.<ref name="fakt_90" /><ref name="GE"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.padrak.com/ine/PAPPAS_SM.html|заглавие=Update on Stefan's Marinov death|фамилно_име=Pappas|първо_име=Panos|дата=1997|труд=padrak.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.padrak.com/ine/NEN_5_5_2.html|заглавие=Stefan Marinov: In Memoriam: My Scientific Testament; A Strong Voice Is Missing (Last Will and Testament); Letter from Erwin Schneeberger; Letter from Dr. Robert W. Bass|автор=Schneeberger E., R. Bass|труд=New Energy News (NEN) Vol. 5, No. 5, Sept. 1997, pp. 1-3.}}</ref>
На 15 юли 1997 г., на 66-годишна възраст Маринов се самоубива, като скача от четвъртия етаж на библиотеката в университета в Грац.<ref name="GE"/>
 
== Научна дейност ==
Ред 65:
 
== Публицистика ==
По подобие на [[епистоларен роман|епистоларния роман]] Маринов пише сатиричен „роман в заявления“ с руското заглавие „''Изыди, Сатана!''“, който издава сам през 1981/82 г. в Австрия. Самото използване на руски език, а и подзаглавието на книгата – „Откровения в заявлениях“ според Радев са програмни: сборникът съдържа негови писма и заявления до институции и лица в България, писани от 1971 до 1983 година, а текстовете съзнателно и избирателно са писани на поне шест езика<ref name="fakt_90"/>. Главните му адресати са Ангел Балевски и полк. Ангел Гогов, заместник-началник на паспортния отдел на [[МВР]].<ref name="med"/> Творбата се разглежда като забележително постижение на модерната сатира.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.librev.com/index.php/component/content/article/16-mixed-things-stuff/424--7|заглавие=Стефан Маринов - Писма до България (7)|дата=13 декември 2008|труд=Либерален преглед librev.com|достъп_дата=25 януари 2022}}</ref>
 
== Източници ==