Стефан Маринов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Randona.bg (беседа | приноси) дребни технически |
Randona.bg (беседа | приноси) Доп. |
||
Ред 22:
== Биография ==
Роден е през 1931 г. в [[София]] в семейство на интелектуалци с леви политически възгледи.<ref
През 1966 г. е обвинен за публично разгласяване на отказа си да сътрудничи на разузнаването и за писмо до министъра на отбраната, с което отказва да служи в бъдеща термоядрена война и му връща офицерските си пагони. Прокурорът заявява, че за тези престъпления би могъл да иска [[смъртна присъда]] или 20 години затвор. Медицинска експертиза го обявява за [[Параноя|параноик]] и Маринов прекарва седем месеца в [[психиатрична болница]]. Отстраняват го от научната му работа, но го трудоустрояват като [[преводач]] в института. През 1974 година пише редица остро критични писма, изпълнени с ирония и сарказъм до различни институции и до самия председател на БАН [[Ангел Балевски]]. По искане на централното ръководство на БАН Стефан Маринов отново е изпратен в психиатрия. Успява да избяга и търси убежище в американското посолство в София, но служители на посолството подават сигнал до милицията и той е пребит и арестуван.<ref name="fakt_90"/>
От 1974 до 1977 година работи в своя „Лаборатория за фундаментални физични проблеми“ в дома си. През пролетта на 1977 г. свиква сам Международна конференция по абсолютното пространство и време във [[Варна]], на която кани познати физици от цял свят
=== В емиграция ===
Ред 37:
През 1981 г. българското му гражданство е отнето, а къщата и имуществото му в София – конфискувани.
На 15 юли 1997 г., на 66-годишна възраст, Маринов загива при падане от външно стълбище на университетската библиотека в Грац. Официалното заключение е самоубийство; негови колеги изразяват съмнения.<ref name="fakt_90" /><ref name="GE"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.padrak.com/ine/PAPPAS_SM.html|заглавие=Update on Stefan's Marinov death|фамилно_име=Pappas|първо_име=Panos|дата=1997|труд=padrak.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.padrak.com/ine/NEN_5_5_2.html|заглавие=Stefan Marinov: In Memoriam: My Scientific Testament; A Strong Voice Is Missing (Last Will and Testament); Letter from Erwin Schneeberger; Letter from Dr. Robert W. Bass|автор=Schneeberger E., R. Bass|труд=New Energy News (NEN) Vol. 5, No. 5, Sept. 1997, pp. 1-3.}}</ref>
== Научна дейност ==
Ред 65:
== Публицистика ==
По подобие на [[епистоларен роман|епистоларния роман]] Маринов пише сатиричен „роман в заявления“ с руското заглавие „''Изыди, Сатана!''“, който издава сам през 1981/82 г. в Австрия. Самото използване на руски език, а и подзаглавието на книгата – „Откровения в заявлениях“ според Радев са програмни: сборникът съдържа негови писма и заявления до институции и лица в България, писани от 1971 до 1983 година, а текстовете съзнателно и избирателно са писани на поне шест езика<ref name="fakt_90"/>. Главните му адресати са Ангел Балевски и полк. Ангел Гогов, заместник-началник на паспортния отдел на [[МВР]].<ref name="med"/> Творбата се разглежда като забележително постижение на модерната сатира.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.librev.com/index.php/component/content/article/16-mixed-things-stuff/424--7|заглавие=Стефан Маринов - Писма до България (7)|дата=13 декември 2008|труд=Либерален преглед librev.com|достъп_дата=25 януари 2022}}</ref>
== Източници ==
|