Цер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-lang \= bg +lang = )
м без „наши“; форматиране: 3x тире (ползвайки Advisor)
Ред 2:
{{Taxobox}}
 
'''Церът''' (''Quercus cerris'') е [[широколистни растения|широколистно]] [[листопадни растения|листопадно]] дърво със силно развита [[Корен (ботаника)|коренова система]], която прониква дълбоко в земята. Церът е сравнително непретенциозен към условията на средата, като издържа и на високи, и на ниски [[температура|температури]]. При извънредно ниски температури обаче, студът може да му причини „мразобойни“ - – замръзване на водата в тъканите и образуване на пукнатини по стъблото, през които след това навлизат патогенни организми. Расте върху почти всякакви [[почва|почви]], но най-добре се развива в [[сиви горски почви]] и [[канелени горски почви]]. Церът е сухоустойчив вид и вирее добре при по-сухи и топли условия.
 
На височина церът достига до 30 – 35 [[метър|метра]]. Кората му, сива на цвят, е разпознаваема заради забележимо по-едрото си (в сравнение с ''[[Quercus robur]]'' например) набраздяване. [[лист (ботаника)|Листата]] на цера са прости и продълговати, нарязани на 6 - 12 странични дяла. На дължина достигат до 15 см, а на ширина до 7 - 8 см. Всеки лист има от 6 до 12 двойки странични жилки, завършващи в съответния заострен край на листните дялове. Листата са тъмнозелени отгоре и по-светли отдолу. Покрити са със звездовидни власинки. Интересна особеност на цера са трайните шиловидни израстъци около пъпките, които се запазват през цялата година.
Ред 8:
Церът е еднодомно растение, което означава, че и мъжките и женските [[цвят (ботаника)|цветове]] са разположени върху едно и също дърво. Женските са събрани на групи по 2 - 4, а мъжките са събрани в съцветия „реси“. Околоцветникът на всеки мъжки цвят е образуван от 5 – 6 сраснали жълто-зелени листчета. Всеки мъжки цвят има от 4 до 6 тичинки. Женските цветове са малиновочервени, с напълно сраснал (зелен на цвят) околоцветник.
 
Плодовете на цера узряват за две години. Те са тип „орехче“ – [[жълъд]]и с дължина от 2.5 до 4 см. Разположени са в плодни купули, или „калпачета“, от които се отделят след узряването и опадват. Самата [[купула]] е гъсто обрасла с шиловидни израстъци - – този характерен вид на жълъда позволява церът лесно да бъде отличен от другите наши дъбове в България. Пределната възраст на ''Quercus cerris'' е 600 - – 700 години. Дървесината му не е широко използвана. Това се дължи на факта, че тя е сравнително нетрайна и има характерна неприятна миризма. Освен това, за разлика от тази на другите дъбове, тя няма ядро. Става приложима, ако се обработи с [[химия|химически]] средства. Жълъдите на цера се използват за храна от някои [[животни]].
 
== Галерия ==