|
| стилове =
| времетраене = 43:27
| лейбъл = [[Harvest Records|Харвест Рекърдс]]
| пореден = 12Дванадесети
| имена = [[Роджър Уотърс]], Джеймс Гътри и [[Майкъл Кеймън]]
| език = Английски
}}
'''''The Final Cut''''' (понякога наричан '''''A Requiem For The Post-War Dream by Roger Waters'''''<ref>CD booklet, page 2. 1983 UK/ Harvet edition</ref>) е дванадесетият [[музикален албум|студиен албум]] на английската [[прогресив рок]] група „[[Пинк Флойд]]“. Той е издаден от [[Harvest Records|Харвест Рекърдс]] на 21 март 1983 във Великобритания, а няколко седмици по-късно от [[Кълъмбия Рекърдс]] в САЩ. ''The Final Cut'' е последният албум на Пинк„Пинк ФлойдФлойд“, който включва основателят на групата, басист и автор на песни [[Роджър Уотърс]], и техният единствен албум в който Уотърс се изявява, като самостоятелен автор и композитор. Това е единственият албум на Пинк„Пинк ФлойдФлойд“, в който не участва пианистът [[Ричард Райт]].
Роджър Уотърс планира ''The Final Cut'' да бъде издаден, като Саундтрактсаундтракт албум към филма от 1982 година – [[Пинк Флойд Стената]]. С настъпването на [[Фолклендската война|Фолкландска война]], той го пренаписва като [[концептуален албум]]., разглеждайки го като предателство от страна баща му, който умира във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Повечето песни са изпети от Уотърс, китаристът [[Дейвид Гилмор]] осигурява вокалите само на една песен. ОпаковкатаОбложката, също е разработена от Уотърс, отразявайки военната тема на албума.
''The Final Cut'' е записан в осем британски студия от юли до декември 1982 годинаг. Продукцията му генерира нарастващо напрежение, особено между Уотърс и Гилмор. Изданието достига до върха на британската класация за албуми, но получава смесени отзиви.
Албумът е съпътстван от късометражния филм ''[[The Final Cut (филм)]]'', издаден през същата година. По-късно Роджър Уотърс напуска групата, като се опитва да забрани на Дейвид Гилмор и [[Ник Мейсън]] да използват името на Пинк„Пинк ФлойдФлойд”.
== Списък с песните ==
| 