Битка при Формини: Разлика между версии

{{Военен конфликт|име=Битка при Формини|страна1={{флагче|Франция}} [[Франция]]|жертви2=3750|жертви1=500 - – 600|сила2=4000 войници|сила1=5000 войници|командир2=Томас Кириъл|командир1=[[Жан II дьо Бурбон|Жан дьо Клермон]], [[Артюр дьо Ришмон]]|страна2={{флагче|Англия}} [[Кралство Англия]]|резултат=Решителна френска победа|конфликт=[[Стогодишна война]]|територия=|повод=|причина=|място=близо до [[Байо]], [[Нормандия]]|период=[[15 април]] [[1450]] г.|описание=Битката при Формини, средновековна миниатюра|картинка=Vigiles du roi Charles VII 32.jpg|бележки=}}

Нормандия е традиционно английско владение във Франция, още от времето, когато нормандският херцог [[Уилям Завоевателя]] [[Норманско нашествие в Англия|нахлува на острова (1066)]]. Към 1204 г. французите си връщат областта, а през Стогодишната война често минава от едната в другата държава. Във всеки случай е ясно, че голяма част от нормандското население симпатизира повече на Англия, отколкото на Франция. Ето защо кампанията по завладяването на Нормандия, която провежда [[Хенри V]] от 1417 до 1419 г., се увенчава с беспоренбезспорен успех. По-късно, след обрата на войната по времето на [[Жана д'Арк]], френски армии се появяват пред столицата [[Руан]], но срещат враждебно отношение.

През 1444 г. се постига [[Примирие в Тур|примирието в Тур]] и войната временно спира. И двете страни се готвят за решителни действия - – англичаните да съхранят присъствието си, а французите - – да го ликвидират. Френските военни реформи са много по-впечатляващи. Крал [[Шарл VII]] не разпуска войниците си, а ги запазва под команда - – първи опит през [[средновековие]]то за постонна армия. Те вече не са [[Феодализъм|феодално опълчение]], а платена и отлично въоръжена армия. Най-впечатляващо е развитието на [[артилерия]]та под вещото ръководство на [[Жан Бюро]].

През 1448 г. една английска армия превзема и разграбва бретанския град Фужер. Като нищо друго тази жестокост настройва против англичаните населението на северна Франция.<ref>Desmond Seward'', [https://archive.org/details/hundredyearswart00sewa/page/248/mode/2up?view=theater The Hundred Years War. The English in France 1337 – 1453]'', New York 1978, p. 248</ref> Когато войските на Шарл VІІ навлизат в Мен и Нормандия, най-често са посрещани като освободители. През декември 1449 г. пада Руан, а отговорът на англичаните не променя нищо - – с малка и опитна армия [[Джон Талбот]] опитва да напредне към [[Париж]], но среща твърде силни френски войски. Става ясно, че само пристигането на нови сили от Англия могат да спасят Нормандия.

В [[Лондон]] надмощие вземат настроенията за решително подновване на войната. [[Парламент на Англия|Парламентът]] отпуска пари и скоро е съставена армия, командвана от [[Томас Кириъл]]. Тя не брои повече от 5000 души, но през март 1450 г. успешно дебаркира при [[Шербур ан Котантен|Шербур]] и превзема няколко малки градчета. През това време французите обсаждат ключови крепости - – [[Кан (Нормандия)|Кан]] и [[Байо]]. Губернаторът на Нормандия - – Едмънд Бофорт, - – който е роднина на крал [[Хенри VI]], моли Кириъл да промени плановете си и да спаси Байо. Англичаните се насочват натам, последвани от две френски армии: на [[Жан II дьо Бурбон|Жан дьо Клермон]], син на Бурбонския херцог (3000 души) и на бъдещия бретански херцог [[Артюр дьо Ришмон]] (2000 души). Макар че може да се прибере в Байо и да избегне битката, Кириъл мечтае за слава и решава да се бие.

В тази битка английският главнокомандващ няма с какво да изненада французите. Както и в много предишни случаи, той има [[рицар]]и и [[Дълъг лък|стрелци с лък]], които разполага без въображение - – рицарите в средата, стрелците по фланговете.<ref>John Wagner, ''[https://web.archive.org/web/20180716235643/http://dl.lilibook.ir/2016/03/Encyclopedia-of-the-Hundred-Years-War.pdf Encyclopedia of Hundred Years War]'', London 2006, p. 127</ref> Французите отдавна вече знат как да се справят с това - – без фронтални атаки, без да се излагат на смъртоносните стрели. Все пак Клермон започва според очакванията - – с атака на пехотата, но я отдръпва при първия облак стрели. това му спестява много жертви. Следва още една атака. После той изважда главния си коз - – две [[Артилерийско оръдие|оръдия]], чийто снаряди заплашват да разбият английските земни укрепления. Кириъл нарежда на стрелците си да се втурнат и да пленят оръдията, след което да ги завлекат в своя лагер. Когато това се случва, французите са объркани и готови да отстъпят.

Ала в този момент към сражението се присъединяват [[Кавалерия|конниците]] на Артюр дьо Ришмон. Не е съвсем ясно дали отначало е планирано да се появят със закъснение, когато англичаните са излезли от прикритието си, или така се случва.<ref>Българският историк Манол Глишев приема, че всичко е замислено предварително (''[https://historyofwars.net/2020/06/29/battleofformigny/ 15 април 1450: Битката при Формини]'', на сайта hitoryofwar.net)</ref> Във всеки случай, те могат с лекота нада избият беззащитните стрелци и дори се озовават зад отбранителните им съоръжения. Пехотата на Клермон се окопитва и започва ново настъпление. В резултат английската съпротива рухва и войниците побягват към близкото село Формини. Френската армия не ги преследва - – тя знае, че психологическото предимство е на нейна страна. Местните селяни обаче нападат бегълците и когото могат, убиват. Така загиват 90% от английските войници. Кириъл е сред малцината оцелели. Той е взет в плен и след това - – скъпо продаден на своя крал.