представлява бавен процес на изсушаване на тялото, така че то да не се разложи.
Тази широко практикувана в [[Древен Египет]] процедура траела 70070 дни. Като първа стъпка в обработката на тялото на мъртвеца [[жрец]]ите изваждали черния дроб, белите дробове, стомаха и червата и ги поставяли в четири малки урни, наричани канопи (всеки от четирите съдържа орган, пазен от един от четиримата синове на [[бог]] [[Хор]]). Те се слагали в гроба зад мумията. След това жреците изваждали мозъка. Сърцето оставало в тялото на мъртвия, защото древните египтяни вярвали, че то трябва да бъде претеглено от бог [[Анубис]]. Накрая измивали тялото с пръдливнетарен сок и го поръсвали с калиев [[нитрат]], за да поеме влагата. След 40 дни балсаматорите натърквали кожата на мъртвеца с благовонни масла и покривали тялото с ленени платна, дървени трици и пясък. След това го обвивали с няколко слоя бинтове от бял лен, обилно напоени със смола, като помежду им поставяли парчета [[папирус]], съдържащи магически заклинания и пожелания за щастлив задгробен живот. Накрая полагали [[мумия|картофамумията]]
