Съждение: Разлика между версии

В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чийто признак се потвърждава или отрича.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/съждение/ Съждение в РБЕ]</ref> Езикова форма на съждението е [[изречение]]то.

Терминът ''пропозиция'' (от лат. ''propositio'' -– „тема“, „представа“, „предложение“ -– през анг. ''proposition'') се отнася както до (а) „съдържанието“ или „значението“ на едно съобщително изречение като семантична величина, така и, в по-старата терминология, до (б) самото съобщително изречение като езикова единица (като изреченски идеален тип на поредица от звуци или писмени знаци). Пропозициите има ствойството да бъдат истини или неистини (И/Н, 1/0). Затова са наричани също „носители на стойности по истинност“. В този смисъл терминът пропозиция се използва синонимно с термини като „твърдение“ (анг. ''assertion'', нем. ''Behauptung''), „изказване“ (анг. ''statement'', нем. ''Aussage''), а в учебниците по традиционна логика -– „съждение“ (анг. ''judgement'', нем. ''Urteil''). В по-стари български учебници се среща и преводът „положение“ (това обаче звучи вече анахронично).

Латинският логически термин „propositio“ е въведен най-напред като превод на Аристотеловия термин „πρότασις“ по начина, по който Аристотел го дефинира в началото на ''Първа аналитика'' в по-широкия смисъл на ‘изказване’, макар че дефиницията се появява в контекста на говоренето за предпоставки на умозаключенията (силогизмите).<ref>{{Цитат книга|last=Полименов|first=Тодор|title=Истина и смисъл. Категории на логическия анализ на езика|year=2018|publisher=Университетско издателство "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-4497-1|pages=158 и гл. 14}}</ref> Този превод идва най-вероятно от [[Апулей]] през II век сл.Хр. и е възприет в традицията на Боеций. Това слага началото на дългата и продължаваща до днес история на термина „пропозиция“. Едва по-късно, през ХII век, под влияние на арабската интерпретация, се появява и латинският превод на „πρότασις“ като „praemissa“ в тесния смисъл на ‘предпоставка’, докато ''propositio'' остава в употреба в общия смисъл като синоним на изказване (''enuntiatio''), съждение (''iudicium'') или изречение (''sententia'').