Бърза екзекуция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 8:
В почти всички граждански юрисдикции бързата екзекуция е незаконна, тъй като нарушава правото на обвиняемия на справедлив процес. Почти всички [[Конституция|конституции]] или правни системи, основани на [[Общо право|общото право]], забраняват изпълнението на екзекуцията без решението и присъдата на компетентен съдия, а [[Международен пакт за граждански и политически права|Международният пакт на ООН за граждански и политически права]] (МПГПП) декларира същото:
Смъртно наказание може да бъде изпълнено само в следствие от крайно решение взето от компетентен съд.
[[International Covenant on Civil and Political Rights|Международно споразомение за граждански и политически права]], Член 6.1 и 6.2<ref name="ICCPR">[[International Covenant on Civil and Political Rights]] (ICCPR – 1966, Article 6.1).</ref>
Ред 25:
=== Изключения за статута на военнопленници ===
Въпреки това някои типове бойци може да не получат статут на военнопленници, но това определение се е разширило, за да обхване повече класове бойци с течение на времето. В миналото бързите екзекуции на [[Пиратство|пирати]], [[Шпионаж|шпиони]] и франктирери<ref>Ticehurst R (1997-04-30). [http://www.icrc.org/Web/Eng/siteeng0.nsf/html/57JNHY The Martens clause and the laws of armed conflict. ] ''Int Rev RC'' #317, @ pp
[[Файл:Bundesarchiv_Bild_146-1968-034-19A,_Exekution_von_polnischen_Geiseln.jpg|дясно|мини| Поляци биват екзекутирани от немски отряд за разстрел в Корник, октомври 1939 г.]]
[[Файл:The_Bochnia_massacre_German-occupied_Poland_1939.jpg|дясно|мини| Екзекуцията на 56 полски граждани в Бохня, край Краков, по време на германската окупация на Полша, 18 декември 1939 г., като наказание за нападение срещу германска полицейска служба два дни по-рано от тайната организация
Заповедта срещу командоси е издадена от [[Адолф Хитлер]] на 18 октомври 1942 г. и в нея се посочва, че всички [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически]] командоси, срещнати от германските сили в Европа и Африка, трябва да бъдат убити незабавно без съд, дори да са в подходящи униформи или ако се опитат да се предадат. Всеки командос, малка група командоси или подобно подразделение, агенти и [[Саботаж|диверсанти, които]] не са в подходящи униформи, попаднали в ръцете на германските военни сили по някакъв начин, различен от пряк бой (например чрез полицията на окупирани територии) предаден незабавно на [[СД (служба за сигурност)|Службата за сигурност]] (SD). Заповедта, издадена тайно, ясно посочва, че неизпълнението на такива заповеди от който и да е командир или офицер ще се счита за акт на небрежност, наказуем съгласно германското военно законодателство.<ref name="USGPO_translation">{{Cite|url=http://www.ess.uwe.ac.uk/genocide/commando1.htm}}</ref> Това всъщност е втората „Заповед срешу командоси“<ref>{{Cite|url=http://www.historylearningsite.co.uk/commando_order.htm}}</ref>, като първата е издадена от генералфелдмаршал [[Герд фон Рундщет|Герд фон Рундстедт]] на 21 юли 1942 г., според която парашутистите трябва да бъдат предадени на [[Гестапо]]. Малко след Втората световна война, по време на [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергския процес]], Заповедта срещу командоси е считана като пряко нарушение на военните закони, а германските офицери, извършили незаконни екзекуции по нея, са признати за виновни за [[Военно престъпление|военни престъпления]].
Ред 40:
== Вижте също ==
* [[Линчуване|Линч]]
* [[Виджилантизъм|Бдителни]]
| |||