Българските земи под османско владичество: Разлика между версии

м
редакция без резюме
мNo edit summary
Етикет: Отменени
'''Османското владичество'''<ref>История на България в 14 тома. Османско владичество XV-XVIII век, том 4, Издателство на БАН, 1983 г.</ref> или още '''османска власт''' и '''османско господство''', назовавано също, предимно в [[Българска литература през Възраждането|българската възрожденска литература]], като '''[[Робство в Османската империя|османско робство]]''', '''османско иго''' или '''турско робство''', е периодът от края на [[14 век|XIV]] до края на [[19 век|XIX век]], през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на [[Османска империя|Османската империя]]. Унищожена е и самостоятелната [[Българска патриаршия]], която е подчинена на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. За сметка на това, [[Охридската архиепископия]] продължава съществуването си до [[1767]] г., както и възстановената през 1557 г. заради сърбите в османските владения [[Печка патриаршия]] (до [[1766]] г.). Българите подготвят редица въстания срещу местните и централните власти, като борбата за отхвърляне на османската власт достига своя връх с [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от 1876 г. и [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война]] от 1878 г.
 
В периода 1344-1421 турците поробват българските земи като извършват масови кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че тогава "Живите облажваха умрелите по-рано".
През 1352г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив.
През 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.
През 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.
На 17 юли 1393 Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. В една от градските църкви са събрани и изклани 110 търновски първенци.
В 1600г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат, а потурчилите се "за кашмер" са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.
== Териториално и политико-религиозно администриране ==
Българските земи влизали в административната област на [[Румелия (област)|Румелия]]. Названието Румели, изопачено от Рим, както османците наричали обикновено Византийската империя, обозначавало османските владения на Балканите, освен Босна. В Османската империя населението било разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества ([[миллет]]и): мюсюлмански миллет и източноправославен ([[рум миллет]], т.е. гръцки миллет), под върховенството на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. Заедно с гръцките духовници в българските земи се появили и гръцките църковни книги. Славянското богослужение се запазило частично в селата. Двете независими славянски църкви – [[Охридска архиепископия|Охридската]] и възстановената по-късно [[Печка патриаршия|Пекската]] – станали впоследствие жертва на [[фанариоти]]те.
3

редакции