Христо Пулеков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20:
'''Христо Вълков Пулеков''' е български учител, просветен и обществен деец от епохата на [[Възраждането]].
 
Автор е на първото описание на [[Копривщица]], преводач, композитор на светска и църковна музика, писар в общината и касиер в църквата.<ref name="Сапунджиев, Е.">[[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]] съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. 20[[Никола априлБеловеждов|Беловеждов, 1876Н.]], г„Спомнени“. - 20„20 април 1876 г.“ 1926 г. с. 95 – 97</ref> Полувековен учител в Копривщица, [[Плевен]] и [[Враца]], учен елинист, книжовник и публицист, пръв през миналия век е описал историята на своя роден град Копривщица. Той твърди, че съгласно неговите изучавания и издирване, тя е заселена от останките на старите благородни български фамилии (вероятно и болярски) дошли от старите ни столици, пръснати из Балканите, търсещи закрила, променили имената си и приютили се най-сетне в пазвите на китното и добре запазено Средногорие. Пътят на преселението им е бил: от Търновско, през Ловешката епархия, Златишкия балкан, към [[Средна гора]].<ref>Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011</ref>
Христо Пулеков, наричан от всички учители в знак на уважение „Даскалът“ често страда от пристъпи на ставен [[ревматизъм]]. Така наложен с компреси и повдигнати на възглавници крака приема в къщи дохождащите ученици. Когато по големи празници трябва отиде да пее в черковата хората с количка го закарват до там.<ref name="Сапунджиев, Е."></ref>
Пулеков е сътрудник на вестниците „[[Цариградски вестник]]“ (1867), „[[Български книжици]]“ (1869) и [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]] (1870). Тук подлага на критика килийното образование и нравствения упадък на църковното духовенство.<ref>Каблешкова Р. Сто видни копривщенци, Симелпрес, 2014, стр.25.</ref>
 
Пулеков е сътрудник на вестниците „[[Цариградски вестник]]“ (1867), „[[Български книжици]]“ (1869) и [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]] (1870). Тук подлага на критика килийното образование и нравствения упадък на църковното духовенство.<ref>Каблешкова Р. Сто видни копривщенци, Симелпрес, 2014, стрс. 25.</ref>
 
== Библиография ==