Жофроа дьо Вилардуен: Разлика между версии

 

В Шампан отново заема длъжност в съвета на графиня Мари, която отново е регент, този път на [[Тибо III (Шампан)|Тибо III Шампански]], тъй като Анри II остава в Палестина и през 1192 г. става крал на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]]. През април 1198 г. Жофроа присъства на тържествената церемония, на която Тибо III полага клетва за вярност към френския крал [[Филип II (Франция)|Филип Огюст]]. На 28 ноември 1199 г. в замъка Екри, граф Тибо III и неговите васали приемат кръста и стават кръстоносци.

По време на Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен играе важна роля. Той е един от шестимата рицари, избрани от съвета на бароните в Соасон да водят преговори с [[Венецианска република|Венецианската република]] за превоза на кръстоносните войски през Средиземно море. След смъртта на граф Тибо III, избран първоначално за ръководител на похода, в 1201 г., Жофроа отново е в състава на рицарска мисия в Бургундия, със задача да убедят граф [[Одо III (Бургундия)|Одо III]] да оглави похода. След несполуката на тази мисия, по време на следващия баронски съвет в Соасон, Жофроа предлага за ръководител на похода маркиз [[Бонифаций Монфератски]]. Жофроа взема участие и в превземането на Зара през ноември 1202 г. и в преговорите с [[Алексий IV Ангел]] през януари 1203 г.