Черкези: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Sanashoko (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 28:
По силата на двустранно сключен договор, Османската империя поема задължението по настаняването на кавказките изселници на територията на империята, а Руската империя в замяна на това приема християни, главно българи, които заселва в степите на днешна Украйна. Всъщност процесът на изселвания от Кавказ към тогавашна Турция започва след Кримската война от 1854 г. и продължава с различна интензивност до 1864 г. и малко след това. Най-многочислени са изселническите вълни при [[Черкезки геноцид|Черкезкия геноцид]] през периода 1864 – 1867 г.
 
През 1866 г. хиляди черкези пристигат във Варна. Жителите на Варна трябва да ги хранят, да им построят къщи и накрая да снабдят всяко семейство с чифт волове, една [[араба]] и житни семена. Други черкези си построяват села в горите, които покриват склоновете на Стара планина, а Варна остава мястото им за пазар. ЧеркезитеОчаквано сабързата гордиадаптация съсна своитечеркезите грабежиот иосманските никойвласти нетака гии уважава – хоратане се обръщат да плюят, когато минават покрай тяхслучва. ЧеркезитеБруталната честокавказка невойна сепродължила подчиняватнад напетдесет управляващитегодини и отговарятзавършила с оръжиегеноцид наза опитипланинците нае властта да налага правосъдие. В българските земи се заселват общо около 200 000 черкези,повлияла много отза коитотяхното фанатичнитрудно мюсюлмани, желаещи „да си отмъстятвъзприятие за страданието“мирен (понесенограждански вживот. Русия) „върху всички, които носят името християни“ и играят значителна роля в „българските кланета“Много от 1876тях г.<ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=150 – 155|oclc=894636829}}</ref>с
 
 
Високият брой на бежанците създава силни затруднения на османските власти по разселваниятарОзселванията на кавказцитека за да оцелеят. ДопълнителенЧеркезитеопълнителен проблем се оказва липсата на достатъчен брой плавателни съдове за транспортиране на хората през Черно море, както и липсата на нормални хигиенни условия и медицинско обслужване. Много от кавказците не разполагат с храна, хиляди семейства боледуват и мнозина от тях умират по пътя. Поради превишаване на нормата за допустимия товар, много от корабите потъват на дъното заедно с екипажите и пътниците.
 
Високата порта взема решение за концентриране на черкезките бежанци в християнските провинции на империята и основно: България, Македония, днешните части на Молдова, Румъния, Сърбия /района на Цариброд, Ниш и Лесковац/, Косово и част от Северна Гърция. В районите на разселване на черкезите, местното християнско население е било задължено да им изгради жилища. Целта е тези региони да се заселят с компактна маса мюсюлманско население, което в бъдеще да парира всеки опит за борба срещу султанската власт. Опитът по-късно показва, че черкезите успешно се използват в качеството им на милиции, особено по време на Априлското въстание през 1876 г.