Черкези: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на Sanashoko (б.), към версия на InternetArchiveBot Етикет: Отмяна |
||
Ред 3:
| картинка = Adyghe traditional clothes.jpg
| текст =
| брой =
| място1 = {{Русия}}
| брой1 =
| място2 = {{България}}
| брой2 = 367
| езици = [[черкезки език]]
| религии = [[сунизъм]]
| сродни = [[абхази]]<br>[[кабардинци]]<br>[[чеченци]]
}}
Ред 28:
По силата на двустранно сключен договор, Османската империя поема задължението по настаняването на кавказките изселници на територията на империята, а Руската империя в замяна на това приема християни, главно българи, които заселва в степите на днешна Украйна. Всъщност процесът на изселвания от Кавказ към тогавашна Турция започва след Кримската война от 1854 г. и продължава с различна интензивност до 1864 г. и малко след това. Най-многочислени са изселническите вълни при [[Черкезки геноцид|Черкезкия геноцид]] през периода 1864 – 1867 г.
През 1866 г. хиляди черкези пристигат във Варна. Жителите на Варна трябва да ги хранят, да им построят къщи и накрая да снабдят всяко семейство с чифт волове, една [[араба]] и житни семена. Други черкези си построяват села в горите, които покриват склоновете на Стара планина, а Варна остава мястото им за пазар.
Високият брой на бежанците създава силни затруднения на османските власти по разселванията на
▲Високият брой на бежанците създава силни затруднения на османските власти по разселванията на черкезите. Допълнителен проблем се оказва липсата на достатъчен брой плавателни съдове за транспортиране на хората през Черно море, както и липсата на нормални хигиенни условия и медицинско обслужване. Много от кавказците не разполагат с храна, хиляди семейства боледуват и мнозина от тях умират по пътя. Поради превишаване на нормата за допустимия товар, много от корабите потъват на дъното заедно с екипажите и пътниците.
Високата порта взема решение за концентриране на черкезките бежанци в християнските провинции на империята и основно: България, Македония, днешните части на Молдова, Румъния, Сърбия /района на Цариброд, Ниш и Лесковац/, Косово и част от Северна Гърция. В районите на разселване на черкезите, местното християнско население е било задължено да им изгради жилища. Целта е тези региони да се заселят с компактна маса мюсюлманско население, което в бъдеще да парира всеки опит за борба срещу султанската власт. Опитът по-късно показва, че черкезите успешно се използват в качеството им на милиции, особено по време на Априлското въстание през 1876 г.
| |||