'''"Победителите„Победителите не ги съдят!"“''' е [[крилата фраза]], чието [[автор]]ство под формата на резолюция на [[Екатерина Велика]] е [[спор]]но. [[Присъда]]та на [[Военен съд|Военния съд]] за самоволните действия на бъдещия [[генералисимус]] и [[пълководец]] № 1 в [[История на Русия|руската история]] [[Александър Суворов]] при [[щурм]]а на [[Тутракан]] през [[1773]] в хода на [[Руско-турска война (1768-1774)|поредната Руско-турска война]] е отхвърлена. Благодарение на резолюцията за [[помилване]] на Екатерина Велика (доколкото може да се вярва на сведенията с [[легенда]]рен характер за това) се дължи кариерата един от най-видните [[военначалник|военначалници]] във [[военна история|военната история]]. Случаят с Александър Суворов е показателен за [[политика]]та и отношението на Екатерина Велика към [[Пьотър Румянцев]], [[губернатор]] на [[Новорусия]]. Изразът се превръща в крилата фраза за о''тношенията „Победители-победени“'' след края на всеки [[конфликт]]<ref>[http://fun.ucoz.ru/news/2000-11-11-349 ПОБЕДИТЕЛЯ НЕ СУДЯТ]</ref>.
== История ==
Още [[римляни]]те по повод на Пировата победа на [[Епир]]ския цар [[Пир (Епир)|Пир]] възкликнали: "„[[Горко на победените, тежко на победителите!]]"“. Една година след победата на Пир, римляните разбили неговата войска в [[битка при Аускул|битката при Аускул]]<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2265§ionid=5&id=0001601 Победители - – победени]</ref>.
На [[Уинстън Чърчил]] се приписва друга крилата фраза в [[Съвременна епоха|съвременен исторически контекст]]: {{цитат|Историята се пише от победителите<ref>[http://www.makedonskatribuna.com/INTERVJU_BROJ_21.htm Директорът на Института по история към БАН проф. Георги Марков: Политиците имат свои сметки с историята]</ref>!|}}
