Част от шпицкомандаджиите се характеризират с особена жестокост в отношението към пленените въстаници и мирното население на въстаналите райони.<ref>Николай Христозов, "По дирята на безследно изчезналите", С., изд. 1984, страница 15-16</ref> Изстъпленията на шпицкомандата на полковник Кузманов на [[5 септември]] 1923 в село [[Георги Дамяново|Лопушна]] вдъхновяват [[Антон Страшимиров]] да напише произведението си "Хоро". Тогава полковникът заповядва на селяните да играят хоро около натрупаните на площада трупове на убити въстаници и да плюят върху тях.<ref>Милан Миланов, "От Петрохан до Лом", Монтана, изд. 1973</ref>
Правна базаОснование за съставянето на шпицкомандите е клаузата за гражданската [[милиция]] от решение на Междусъюзническата военна комисия в [[България]] от [[1920]]. То позволява мобилизация на доброволчески части, не по-големи от 1000 души в случаи на "поддържане на обществения ред, застрашен от комунистическите вълнения"<ref name="sbornik">Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в ''Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923г. Документи и материали." том 2, изд. 1983''</ref>. Действието на шпицкомандите обаче нарушава решението, тъй като според него "Те биха могли да получат оръжие от редовните складове, но не ще могат в никой случай да го използват за огневи цели"<ref name="sbornik">Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в ''Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923г. Документи и материали." том 2, изд. 1983''</ref>.
