Съюз на демократичните сили: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 75:
Към края на мандата ОДС все още води по популярност пред социалистите, докато Симеон Сакскобургготски не обявява намерението си да се завърне в България и да се включи активно в политическия живот на страната, което драстично променя нагласите на избирателите. Коалицията, водена от СДС, губи [[Парламентарни избори в България 2001|изборите]] за [[39 Народно събрание|39-ото народно събрание]], проведени на 17 юни 2001 г., макар че спечелва 51 депутатски места. След тази загуба председателят на партията Иван Костов подава оставка, а функциите до следващата национална конференция се поемат от [[Екатерина Михайлова]].
=== Разпад и маргинализация след 2001 г. ===
Скоро след падането от власт настъпват нови процеси на разцепление в СДС. На 8 декември 2001 г. тогавашният кмет на столицата [[Стефан Софиянски]] напуска партията и създава своя [[Съюз на свободните демократи]]. [[Евгений Бакърджиев]] иска оставките на Иван Костов и Екатерина Михайлова. Изключват го и той създава формацията БДС „Радикали“. През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в СДС, Иван Костов заедно с привърженици сформира партията [[Демократи за силна България]] (ДСБ). Последствията от разцеплението проличават още на следващите [[Парламентарни избори в България 2005|парламентарни избори през 2005]].
| |||