Велика харта на свободите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 4:
'''Великата харта на свободите''', наричана също '''Магна харта''' (от латински: ''Magna Carta Libertatum'') е акт, подписан от английския крал [[Джон Безземни]] на 15 юни [[1215]] г.
С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната [[аристокрация]], [[барон]]ите, [[Църква (институция)|Църквата]] и [[граждани]]те от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С ''Магна Харта'' започва процес, довел до ''[[Закон за правата от 1689]]'' (Bill of Rights) и началото на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]] в Англия.
Първоначално ''Великата харта'' е написана на [[латински език]] без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225)<ref name="EB">{{Цитат уеб| заглавие = Magna Carta | автор = Doris Mary Stenton | труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 15 март 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/Magna-Carta| език = en | цитат = }}</ref>.
Ред 10:
Подписването на ''Магна харта'' става в резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от неуспеха на владетеля в [[битка при Бувин|битката при Бувин]] (1214), която струва на английските благородници повечето им владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: [[рицар]]и и [[граждани]], възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
По своята същност хартата представлява договор на краля с английските барони и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия:
''Великата харта'' е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, но впоследствие е потвърдена от кралете [[Хенри III]], [[Едуард I]] и [[Едуард II]]. По времето на Хенри III са приети т.нар. ''Оксфордски провизии'', които въвеждат допълнителни ограничения на кралската власт.
| |||