Коко Шанел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 30:
Родителите на Коко се венчават през 1883 година и имат 5 деца – 3 момичета, сред които Коко, и 2 момчета. Когато е на 12 години, Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка ѝ умира от [[туберкулоза]], а баща ѝ скоро след това напуска дома им под предлог, че трябва да си намери по-добра работа, за да може да ги изхранва. Останали без родителска грижа, децата са пратени в [[Детски дом|приют]] за сираци в католически [[манастир]]. Именно в манастира Коко се научава да шие. Ваканциите си младото момиче прекарва при роднини, които я научават на по-големи тънкости в шиенето, които надхвърлят уменията на монахините. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва самостоятелен живот и работа в местна шивашка работилница. В свободното си време пее в [[кабаре]]. Най-често изпълнява песните „Ko Ko Ri Ko“ и „Qui qu’a vu Coco“, благодарение на което получава прякора си „Коко“.
 
[[Файл:Chanel hat from Les Modes 1912.jpg|ляво|мини|Шапка Шанел, „Мод“ (''Les Modes''), 1912.]]
По време на едно участие в кабарето я забелязва плейбоят и милионер Етиен Балсан и скоро след това между тях започва любовна връзка. Балсан я глези с луксозен живот – диамантени бижута, дизайнерски дрехи, приеми на елита на тогавашното френско общество. По това време тя започва да изработва и декорира шапки, което скоро от [[хоби]] се превръща в професия и смисъл на живота ѝ. Както по-късно разказва на приятелите си, благодарение на новото си хоби Коко „проглежда“, напуска имението на Балсан и се нанася в апартамента му в Париж. През 1913 година отваря първия си магазин, в който продава богат асортимент от палта и модерни шлифери, но бизнесът ѝ там не просъществува дълго, тъй като магазинът се намира в сърцето на Париж и наемът за него е огромен. Типично за Шанел, провалът я амбицира още повече и тя е убедена повече от всякога, че ще успее.