Иконографска схема: Разлика между версии

В другата ниша също се изобразява [[Дякон]] – '''Роман''' или някой друг, а нишата още се нарича „Дяконикон“. Тук е можел да си почива дякона – в раннохристиянско време е имало нещо като прагче, стъпало, на което е сядал. Върху нишата освен дякон, може да бъде изобразен и [[архиерей]] – в нея са били държани архиерейските дрехи. Преди служба, когато обличал тези дрехи, при вземането им от това място, свещенослужителят отправял молитва към светеца – архиерей или патрон.

Апсидното пространство може да бъде увенчано в по-горния регистър със „сляп купол“, т.е. купол без прозорци. В него се изобразява Христос във „[[Възнесение Господне|Възнесение]]“, въздиган от ангелите от двете страни на апсидната арка. Над „Протезиса“ и „Дяконикона“ се изобразяват [[Стар завет|старозаветни]] сцени – '''„Гостолюбие Аврамово“''' („Старозаветна Троица“) над протезисната ниша,''' „Жертвоприношение Аврамово“''' (над дяконикона), които са в сюжетна връзка и припомнят за жертвоготовността в името на Бога.

Иконостасът обикновено закрива изображенията в апсидното пространство до сцените „Възнесение“ и „Петдесетница“, така че те да могат, да бъдат видяни от богомолеца – „Тайнствата“ ('''„Христос в гроба“''','''"Погребението“''' „Погребението“,''' "Възкресението“''') – едно от най-големите тайнства на християнството, защото никой не е видял Възкресението), остават скрити, дори самият момент на Възкресяването не се изобразява в православното изкуство.

При преминаване в олтара зад олтарната масичка, движението се извършва по следния начин: от входа, който е откъм протезиса, на иконостаса се преминава зад олтарната масичка и се отива към дяконикона, като пред всяка част на олтарното пространство, свещеникът се прекръства. '''Никога не се влиза през Олтарната двер'''.

Според раннохристиянските богословски трактати църквата е Тялото на Христос – предвещава се от пророците, основава се на апостолите, украсява се от архиереите. Тази философска програма се отразява посредством иконографската. В купола се изобразява '''„ХристосХристос Вседържител“'''Вседържител, а под купола – '''Пророци'''пророци, които предвещават Църквата (Христос). Те се изобразяват между прозорците под образа на Христос с разгънати свитъци, върху които са написани текстове с пророчества. В църква на Атон в купола е изобразен Христос като „Велик Архиерей“ в композицията '''„Божествена литургия“''' с Архиерейски дрехи (полиставрион с кръстове), обслужван от ангели, облечени като дякони (дело на известния художник от XVI в. Теофан Критски) – в този случай една дидактична тема е пренесена от нейното обичайно място в олтара над главите на богомолците.

Под прозорците – върху [[пандантив]]ите на [[купол]]а, се изобразяват четиримата [[Евангелие|Евангелисти]] (седящи и пишещи Евангелията). Тази връзка на архитектурата и иконографията също отразява богословската догма – пандантивите ет архитектурната връзка между стените или стълбовете с купола, а евангелистите – „Стълбовете на Църквата“,- на връзката с „Небето“, защото църквата се изгражда, основана на апостолите.

Ако църквата е манастирска, в южната и северната страна до Олтарната апсида може да има Певници – по време на служба там монасите пеят, докато свещеника изпълнява църковния ритуал. В Иконографската програма това място е специално – тази предиконостасна стена е свещена. В южната Певница се изобразява '''Патронътпатронът на храма''', а в северната – композицията '''„Дейсис“''' („Моление“). В някои случаи (по-рядко) срещу „Дейсис“, вместо патрона на църквата, могат да бъдат изобразени светците '''Петър и Павел''' в „Целувката на мира“ – това е целувка между Апостолите при Възкресението, когато се казва „Мир Вам“. Този ритуал се е запазил и при Пасхата – при изречението „Мир Вам“, богомолците се прегръщат и целуват. В долния регистър се изобразяват '''светци-войни''' и '''мъченици''' в цял ръст.

Западната стена на наоса има почти същата значимост и „свещеност“ като Олтара, затова нейната Иконографска програма е също толкова строго регламентирана. От двете страни на входа се изобразяват светците '''Петър''' и '''Павел''', а ако те са изобразени заедно в една композиция от едната страна, на срещуположната се изобразяват '''„Св. св. Константин и Елена“''' в прави фронтални образи, държащи голям Кръст – според легендата, това е Светият Кръст, който те са донесли от Голгота и на който е бил разпнат Исус Христос. Образът на Св. Елена и образи на Жени-Мъченици, които може да бъдат изписвани върху Западната стена на Наоса, показват мястото на жените, ако те изобщо са допускани вътре (това обикновено се е случвало, когато църквата няма Притвор). Ако на това място (Западната стена) не са изобразени „Св. св. Петър и Павел“ или „Св. св. Константин и Елена“, биват изобразявани '''„Св. Архангели Михаил и Гавраил“''', като св. Архангел Гавраил е представен държащ свитък. Освен тези фигури върху западната стена на наоса могат да бъдат изобразени '''Монаси-Отшелници''', '''Стълпници''', често те също държат свитъци с назидателни текстове („Безмълвствувай и ще се спасиш“ и т.н.). Обикновено те се изобразяват в притвора, но може и в наоса, ако църквата няма притвор.

Следващият, по-горен регистър в наоса – „към Небето“, и при сцените, и при писане, още от гръко-римско време е утвърдено, да се извършва от ляво – на дясно. Действието в '''„Благовещение“''' започва от север – на юг, „Благовещението“ е начало – първи сюжет, от който започва изписването на сцените в наоса и то продължава логично върху южната стена с композиции, свързани с живота на Христос. Като винаги първа от тях – непосредствено до Иконостаса – е '''„Рождество Христово“'''. Следват останалите сцени от '''Христологичния цикъл''' – общо взето до '''„Страстите“''', защото „Страстите“ обикновено се изобразяват върху северната стена. Ако храмът е с по-големи размери или цикълът е по-пълен, изписването на тези сцени може да бъде развито върху два регистъра, като е спазено правилото за движение – да се „пише“ от ляво-на дясно. Отново сцените се редуват от източния дял на южната стена към източния дял на северната стена, като завършват с '''„Възнесението“'''.

Задължително в Иконографската програма е също изображението на '''„Успение Богородично“''' – над входа на наоса (ако не над западния, то върху някой от другите входове), защото Богородица със своя праведен живот и заради това, че е родила Божия Син, когото е дала в жертва, е заслужила възкресение и сън вместо смърт, след който ще има пробуждане – затова и мястото на тази сцена е регламентирано. В големите храмове има по три входа – западен, северен и южен, – „Успението“ обикновено се изобразява над западния. Във връзка със задължителната сцена над входа на наоса, в храмовото пространство могат да бъдат изписани и други сцени, свързани с живота на Богородица – например '''„Рождество Богородично“''' или '''„Въведение“''', което показва нейното дълбоко почитание от последователите на християнската религия.

Освен '''„Успение“''' и '''„Първоапостолите“''', в притвора най-често се изписват '''монаси''' и '''жени-мъченици'''. Мястото на притвора в църковното пространство и в самия ритуал е особено, специално и също регламентирано – при призива „Дверите, дверите“ всички оглашени излизат и остават в притвора. Освен това в притвора по време на литургията остават съгрешилите (без тежки грехове) – иконографската програма предвижда в тази част да присъстват повече сцени с назидателен характер и такива, които показват Пътя към спасението на душата. За да покажат на вярващите, по какъв начин, да изкупят греховете си, в притвора преобладават образи на '''Отшелници''','''Монаси''', '''Стълпници'''. Ако църквата е манастирска, това са предимно '''монаси-мъченици''' (ако манастирът е женски – '''жени-мъченици'''). По същия начин е обаче и в енориашеските църкви – „Пътят за спасение“ и изкупление на греховете е в мъченичеството, няма как да звучи по-назидателно и декоративната украса на притвора цели да внуши именно тази идея.