|
В последната сцена в гората влизат Хименей, Розалинда, в женски дрехи, и Целия. Орландо и Розалинда се женят. Силвий и Фебе, както и Точилко и Одри също се женят. В това време пристига Жак дьо Боа и от него всички научават, че княз Фредерик се е покаял за грешките си, след среща със стар отшелник, и е решил да върне короната на своя брат. След, което и той е предпочел отшелническия живот. Жак Меланхоличния отказва да се върне в двореца и предпочита да остане в гората.
В '''епилога,''' пред публиката излиза Розалинда. Тя разгръща темата за любовта, като първо се обръща към всички жени в публиката, а след това и към мъжете. Покланя се и излиза.
== Основни теми и мотиви ==
'''Темата за любовта''' е основна в комедията. Тя се проявява в разнообразни форми. В повечето от любовните истории, тя е представена като „любов от пръв поглед“. Например при Орландо и Розалинда, при Ганимед и Фебе, както и при Целия и Оливер, въпреки че техните роли като влюбени са сведени до минимум. Друга форма на любов е тази между Розалинда и Целия, представена чрез тяхната дълбока връзка.
'''Темата за узурпаторството и несправедливостта –''' важна тема за комедията. Княз Фредерик заграбва владенията на своя по-голям брат и го изпраща в изгнание. Оливер се държи с по-малкия си брат Орландо толкова унизително, че го принуждава да избяга и да търси спасение другаде. В крайна сметка справедливостта се възстановява „чрез природата“ в Арденската гора.
'''Темата за прошката''' – благодарение на прошката и помирението комедията завършва с щастлив финал. Княз Фредерик връща короната на своя брат – изгнаник и се отдава на отшелничество. Князът изгнаник, от своя страна, връща гората на елените. Сърцето на Оливер също се променя и той започва да обича своя брат Орландо.
'''Темата за живота в двореца и този извън него –''' „Традиционните възхвали на овчарския живот, далеч от притворността и интригите на двореца, са запазени и не се отричат.“<ref name="ММ"/>Животът в двореца на княз Фредерик е изпълнен със страх, несправедливост, дори смъртни заплахи, докато Арденската гора, където се развива огромна част от действието, е свят изпълнен със спокойствие. Героите търсят в гората убежище от грозящите ги опасности и в нея намират своето щастие и вътрешен мир, а лошите се променят и стават добри завинаги. „Оливер се сдобрява с брат си Орландо, а князът-узурпатор, тръгнал на поход срещу брат си, се отказва не само от намеренията си, но и от трона за да стане отшелник. От друга страна, Корин служи да ни напомни, че истинският живот на овчарите е по-тежък и по-малко поетичен, отколкото ни го представят. Въпреки че покрай възхвалите е обърнато внимание и върху условността на тази традиция. [[Уилям Шекспир|Шекспир]], както обикновено, не взема определено становище, а осветлява въпроса ту от една страна, ту от друга, като ни оставя да преценим всичко сами.“<ref name="ММ"/>
== Песните в творбата ==
|
