Зимата на нашето недоволство: Разлика между версии

'''„Зимата на нашето недоволство“''', публикуван през 1961, е последният [[роман]] на [[Джон Стайнбек]]. Заглавието е препратка към първите две реплики на ''[[Ричард ТретиIII (постановкапиеса)|Ричард ТретиIII]] от [[Уилям Шекспир]]: "Сега„Сега е зимата на нашето недоволство / Преобразена във величествено лято от това слънце на Йорк" Йорк“''.

Когато той открива, че неговият син е спечелил националния конкурс по написване на есе, изплагиатствайкиплагиатствайки от класически американски творци и оратори, последва разговор със сина му, в който последният отхвърля каквито и да е чувства на вина. Синът твърди, че всички мамят и лъжат и това е в реда на нещата. Може би след като вижда собственият си морален упадък в действията на сина си и чувствайки вина за депортирането на Маруло и особено за смъртта на Дани, Итън решава да се самоубие. Дъщеря му, интуитивно усещаща неговите намерения, пуска в джоба му семейния талисман, по време на една дълга целувка. Когато Итън решава да премине към действие, той бърка в джоба си, за да вземе ножчетата за бръснене, но вместо това намира там талисмана. Когато приливът приижда в залива, в който се е уединил, той се бори, за да може да върне талисмана на дъщеря си, с надеждата, че радостта от живота никога няма да изчезне от нея.

''Atlantic Monthly'' (Edward Weeks) незабавно определя ''Зимата на нашето недоволство'' като класически роман за Стайнбек: "Неговият„Неговият диалог е пълен с живот, впримчването на Итън е гениално, а моралът на този роман маркира завръщането на Стайнбек към настроението и загрижеността, с която е написал ''Гроздовете на гнева''."“<ref>{{cite news |first=Edward |last=Weeks |title=Review: The Winter of Our Discontent, by John Steinbeck |publisher=Atlantic Monthly |date=July 1961 |accessdate=8 август 2011 |url=http://www.theatlantic.com/past/docs/unbound/classrev/winter.htm}}</ref>

Няколко години по-късно, Питър Лиска определя ''Зимата на нашето недоволство'' „като неоспоримо доказателство за естетическия и философски неуспех на писателскатабелетристиката белетристикаму от последните му години“.<ref>{{cite book |last=Lisca |first=Peter |title=Steinbeck’s Image of Man and His Decline as a Writer |publisher= Modern Fiction Studies 11 |year=1965 |page=10 }}</ref>

В различни писма до приятели, преди и след публикуването, Стайнбек ясно заявява, че е написал романа, за да обърне внимание върху моралната деградация на американската култура през 50-те и 60-те години. Американската критика на неговия морал започва да се променя през 70-те след [[аферата Уотъргейт]]; ето как Рилой Гарсиа описва преоценката на своята работа, когато е помолен да актуализира своя оригинален наръчник за ''Зимата на нашето недоволство'': „Книгата, която аз така стремително критикувах като безсъдържателна, сега ме поразява като дълбоко проникновено изследване на американската действителност. По това време аз не осъзнавах, че ние имахме действителност“, и отдава тази промяна на "нашия обогатен опит (нашият опит, който обогатява)".<ref>{{cite book |last=Garcia |first=Reloy |title= A Study Guide to Steinbeck (Part II) |publisher= Metuchen: Scarecrow |year=1979 |page=4 }}</ref>

През 1983 г. Керъл Ан Каспарек порицакритикува образа на Итън като неправдоподобен и още определиопределя Стайнбековото третиране на упадъка на американския морал като повърхностно, въпреки че одобрява митичните елементи на историята.<ref>{{cite book |last=Kasparek |first=Carol Ann |title= Ethan’s Quest Within: A Mythic Interpretation of John Steinbeck’s The Winter of Our Discontent |publisher= Ball State University |year=1983 |page=31 }}</ref>

Нарастващото съзнание, че [[фауст]]овската сделка е в основата на [[американската мечта]], артикулирано по фамозен начин като „Алчността е добра“ от [[Гордън Геко]] във филма от 1987 г. [[Уолстрийт (филм, 1987)|Уолстрийт]], предизвика нов консенсус в американското общество. На конференция в чест на 100-годишнината от рождението на Стайнбек, Стийфън К. Джордж заявява: "С тези автори [БилоуСол Белоу, Брент Уийкс, ГаннетРут Ганет] бих могъл да претендирам, имайки предвид тяхната многопластова сложност, интригуваща артистичност и ясна морална цел, че ''Зимата на нашето недоволство'' се нарежда в първия ешeлон на Стайнбековата белетристика, наред със ''За мишките и хората, Улица Консервна, На изток от рая,'' и разбира се, ''Гроздовете на гнева''." <ref>{{cite news |first=Stephen K |last=George |title=The Contemporary Nature of Steinbeck's Winter |publisher=BYU Idaho |date=March 2002 |accessdate=2 август 2011 |url=http://www.byui.edu/perspective/v2n1pdf/v2n1_george.pdf }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

Романът е последният, който Стайнбек завършва преди смъртта си през 1968 г. Друг роман, ''[[Крал Артур и неговите доблестни рицари]]'' и сценарият за ''[[Вива Сапата!|Сапата]]'' са публикувани посмъртно в недовършен вид.

Романът е претворен в [[Зимата на нашето недоволство (филм)|телевизионен филм]] от [[Hallmark Hall of Fame]] през 1983, с участието на [[Доналд Съдърланд]], [[Тери Гар]], и [[Тюзди Уийлд]].

* Meyer, Michael J. "Transforming„Transforming Evil to Good: The Image of Iscariot in 'Winter of Our Discontent'“." [http://libx.bsu.edu/cdm4/document.php?CISOROOT=/steinbeck&CISOPTR=334&REC=68 ''Steinbeck Quarterly'' 26.03-04 (Summer/Fall 1993)]: 101-111.

* Valenti, Peter. "Steinbeck„Steinbeck's Geographical Seasons: ''The Winter of Our Discontent''“." [http://libx.bsu.edu/cdm4/document.php?CISOROOT=/steinbeck&CISOPTR=334&REC=68 ''Steinbeck Quarterly'' 26.03-04 (Summer/Fall 1993)]: 111-117.