Иконографска схема: Разлика между версии

редакция без резюме
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
 
=== Иконографска програма на притвора (преддверието) на храма ===
Освен '''„Успение“''' и '''„Първоапостолите“''', в притвора най-често се изписват монаси и жени-мъченици. Мястото на притвора в църковното пространство и в самия ритуал е особено, специално и също регламентирано – при призива „Дверите, дверите“ всички оглашени излизат и остават в притвора. Освен това в притвора по време на литургията остават съгрешилите (без тежки грехове) – иконографската програма предвижда в тази част да присъстват повече сцени с назидателен характер и такива, които показват Пътя към спасението на душата. За да покажат на вярващите, по какъв начин, да изкупят греховете си, в притвора преобладават образи на '''Отшелници''', '''Монаси''', '''Стълпници'''. Ако църквата е манастирска, това са предимно '''монаси-мъченици''' (ако манастирът е женски – '''жени-мъченици'''). По същия начин е обаче и в енориашеските църкви – „Пътят за спасение“ и изкупление на греховете е в мъченичеството, няма как да звучи по-назидателно и декоративната украса на притвора цели да внуши именно тази идея.
 
За разлика от светците мъченици в наоса, които са загинали и изкупили греховете си с мъченическа смърт, образите на монаси в притвора имат не толкова сериозна „натовареност“. Те изкупуват или избягват греховете си по друг начин – с пост и молитви, с праведен живот посветен на Господ. Същото е и при образите на стълпници – стълпникът прекарва целия си живот качен върху някой стълб, далече от плътските изкушения в пост и молитви. За разлика от монасите и [[Исихазъм|Исихастите]], които имат свое братство, общежитие, Пустинниците и стълпниците са извън монашеския живот. В притвора, освен тези изображения, може в долния регистър да бъдат изписани '''сцени от житието на светеца покровител на храма''' – като фриз или житиен цикъл. Целият цикъл може да не бъде във фриз, а да се помести върху източната стена на притвора над входа към наоса.