Руско-турска война (1735 – 1739): Разлика между версии

'''Руско-турската война (1735- – 1739)''' е война между [[Руско царство|Русия]] и [[Османска империя|Османската империя]], причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от [[Война за полското наследство|войната за полското наследство]] и безкрайните нападения на кримските татари. Войната също представя продължаващата битка на Русия за свободен достъп до [[Черно море]].

Историографски войната се разглежда като част от общия австро-руско-османски конфликт на фона на [[Австро-турска война (1737 – 1739)|австро-турската война]], и след като Свещената Римска империя търпи поражения на Балканите - – Русия се вижда принудена сама де се откаже от плановете си за промяна на неизгодното за нея статукво от предходната [[Прутска война]].

Войната е обявена от Руската на Османската империя. Като непосредствен повод за войната служи преминаването през руска територия на войската на кримския хан в поход към Персия на помощ на османския си суверен в поредната [[персийско-османска война (1730-1736)]]. Русия цели и да присъедини [[Кабарда]]. Руските посланици в Константинопол Неплюев и Вешняков възторжено съветват Петербург възможно най-скорошно да обявява война и да се възползва от смутовете в османската столица след възкачването на престола на [[Махмуд I]]. Неплюев е отзован, но походът на османския васал и кримски хан през руска територия послужва за [[casus belli]]. <ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95ЭСБЕ/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%8B_%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8Турецкие_войны_России Турецкие войны России]</ref>

Руската армия е организирана в два корпуса - – насочени към [[Крим]] (основен) и [[Азов]] - – в претекст защита на руската територия от нападенията на кримските татари в [[Украйна]] в края на 1735 г. и в насока срещу военната кампания на кримския хан в Кавказ. През 1736 г. руските командири са натоварени с мисия да завладеят Азов и Крим.

През 1739 г. армията на Миних прекосява Днепър, побеждавайки турците в [[битка при Ставучани]], окупирайки крепостта [[Хотин]] (19 август) и [[Яш]]. Все пак Австрия е победена от турците още веднъж и подписва сепаративния Белградски мирен договор с Османската империя на 21 август. <ref>[http://resource.history.org.ua/cgi-bin/eiu/history.exe?&I21DBN=EIU&P21DBN=EIU&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=eiu_all&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=TRN=&S21COLORTERMS=0&S21STR=Rosijsko_turetska_1735 РОСІЙСЬКО-ТУРЕЦЬКА ВІЙНА 1735–17391735 – 1739]</ref> Това заедно с непосредствената заплаха от шведска инвазия кара Русия да сключи договора от Ниш на 18 септември с Османската империя, който слага край на войната. [[De jure]] Нишкият договор е анекс към Белградския, поради което и войната се води историографически като Австро-руско-турска, т.е. между Русия и Австрия от една страна и Османската империя - – от друга.