Самос: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
}}
[[Файл:Samos 26.80174E 37.72709N.jpg|мини|Остров Самос, сниман от космоса]]
'''Самос''' ({{lang|el|Σαμός}}; на [[турски език]] Sisam) е гръцки остров в източната част на [[Егейско море]], в непосредствена близост (протока Самос 1,6 km) до турския бряг на [[Мала Азия]]. (Според някои източнице островът се числи в архипелага [[Южни Споради]]).
 
== География ==
На запад протока Фурни (18 km) го отделя от остров [[Икария]]. Югозападно от него са разположени групата острови Фурни (Фурни, Тименаки, Агиос Минас и др.). Площта на острова е 477 km², дължина от запад на изток 43 km и ширина до 13 km. Бреговата линия е слабо разчленена с изключение на югоизточното, източното и североизточното крайбрежие, където в сушата се вдават заливите Маратокампо, Тригани, Вати и др. Релефът е предимно планиниски с най-висок връх Керкис (1434 m), издигащ се в западната му част. Покрай брега са разполжени малки крайбрежни равнинни участъци, а във вътрешността – плодородни долини. Изграден е предимно от варовици и кристалинни скали. Разработват се находища на боксит и мрамор. Климатът е типичен средиземноморски. Склоновете са обрасли с маквиси и малки борови горички. Въпреки че релефът е главно планински, на острова се отглеждат цитрусови култури, [[тютюн]], добива се [[Пчелен мед|мед]], [[зехтин]]. Прочут е със своето мускатово вино, сушени смокини и бадеми. Главен град и пристанище е град Самос, разположен на залива Вати. През 2011 г. населението на острова е наброявало близо 33 хил. души.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article099259.html «Большая Советская Энциклопедия» – Самос, т. 22, стр. 546- – 547]</ref>
 
== Историческа справка ==
В Античността островът е бил център на егейската култура. Древните му обитатели – племената лелеги и карийци в началото на 1-то хил.пр.Хр. били прогонени от йонийците. От 8-ми век пр. Хр. Самос става търговско-занаятчийски полис и през втората половина на 6-ти век пр. Хр., по време на тиранина [[Поликрат]] достига своя разцвет. Родина е на великите философи [[Питагор]], [[Мелис]] и [[Епикур]], както и на астронома [[Аристарх Самоски]]. Тук се е намирал [[Херайон (Самос)|Херайонът]] – едно от най-старите и важни светилища на [[Хера]]. От 3-ти век пр. Хр. последователно влиза в състава на Македония, Пергам, Рим и Византия. След това за определени периоди е под властта на Генуа и Венеция, а от средата на 16-ти век – на Османската империя. Между 1834 и 1912 година Самос е автономно [[Княжество Самос|княжество]] в рамките на [[Османска империя|Османската империя]], като първият му княз до 1850 е българинът [[Стефан Богориди]]. През 1842 г. на острова е заточен [[Георги Мамарчев]], където и умира през 1846 г. В резултат на Балканските войни 1912- – 13 г. по Букурещкия мирен договор от 1913 г. островът е присъединен към Гърция.<ref name="bse"/>
 
== Източници ==