Майнхард III: Разлика между версии

{{Личност|монарх

'''Майнхард III''' ({{lang|de|Meinhard}},; * [[1344]] в, [[Ландсхут]],; † [[13 януари]] [[1363]] в, дворец Тирол до [[Меран]]) от династията [[Вителсбахи]], е [[Херцогство Горна Бавария|херцог на Горна Бавария]] и [[граф]] на [[Тирол]] от [[1361]] до [[1363]] г.

Майнхард III e вторият син на [[Лудвиг V (Бавария)|Лудвиг V Бранденбургер]] († 18 септември 1361) и наследничката графиня [[Маргарета Тиролска]] (1318 – 1369). По майчина линия той е последният от род [[Майнхардини]]. Той е внук по бащина линия на император [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]] и първата му съпруга [[Беатрикс от Силезия-Глогау]].

Майнхард III наследява баща си Лудвиг V на трона в Горна Бавария и Тирол след неговата смърт през 1361 г. Той бяга от своя чичо [[Стефан II (Бавария)|Стефан II]] и намира убежище в манастира Айхщет при княжеския епископ [[Бертхолд фон Цолерн]], след това отива в Тирол. Майнхард обсажда и разрушава голяма част от тиролските замъци, когато потушава благороднически бунт. След ранната му смърт, майка му дава Тирол на [[Рудолф IV (Австрия)|Рудолф IV от Австрия]], брат на нейната снаха. Горна Бавария се пада на чичо му Стефан II от [[Херцогство Бавария-Ландсхут]], който навлиза и в Тирол, но през 1369 г. чрез мира от Шердинг го предоставя на Хабсбургите[[Хабсбурги]]те.<ref>Белър, Стивън: „Кратка история на Австрия“, книгоиздателска къща Труд, София, 2009 година, стр.31</ref>