Костурски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м запетая извън кавички |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 30:
== Характеристики ==
* Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен разложен [[назализъм]]
* Запазена архаична форма при глагола „съм“ в различните лица
* Съчетание '''шч'''и по-рядко '''шт''' на мястото на праславянското '''*tj''' – ''лѐшча'', ''къ̀шча'', ''Корèшча''.
* Съгласна '''ж''' и по-рядко '''жд''' или '''ждж''' на мястото на праславянското '''*dj'''
* Изясняване на старобългарския {{кирилица|ъ}} в '''о''' – ''во̀шка'', ''пѐток'', ''дош''.
* Член за мъжки род ''-о'' – ''чо̀веко'', ''гра̀до''. По-рядко –
* Разнообразие от застъпници на старобългарските '''чрѣ''', '''чрь''' (''цър'', ''чър'', ''чер'', ''
* Изглас на старобългарското звукосъчетание '''лъ''', '''ль''' главно като ''ъл'', по-рядко ''ол
* Изглас на старобългарското звукосъчетание '''ръ''', '''рь''' главно като ''ър'', по-рядко като ''âр, ôр, ер
* Най-често ударението е върху предпоследната сричка.
* Лично местоимение в трето лице – ''той'', ''та̀йа'', ''то'', ''тѝйа''.
Ред 44:
* Перфект, образуван чрез ''имам'' и страдателно причастие – ''То̀й ѝма писа̀но''.
* Частицата за бъдеще време в северните области на говора е ''ке'', а в южните – ''за'' (вероятно заемка от [[гръцки език]]).
* Глаголите от първо и второ спрежение имат окончание ''
* Единственото селище в целия северен край на Костурския регион, в което е развито ô (лабиалното o), е [[Жервени]].<ref name="Notes on the Dialect of Zhèrveni.114">{{cite book |title= Notes on the Dialect of Zhèrveni, Kostur Region, as Spoken by Their Descendants in Mustafapaşa and Cemilköy, Turkey. In: „Slověne“, №2 |last= Koroloff|first= Larry Labro|authorlink= Лабро Королов|coauthors= |year= 2012|publisher= |location= |isbn= |pages= 114|url= http://slovene.ru/2012_2_Koroloff.pdf|accessdate=3 януари 2015}}</ref> Тази особеност обаче се среща и в някои селища в най-южната част на Костурско като [[Нестрам]] и в [[Костенарията]] ([[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]], [[Осничани|Сничени]], [[Жужелци]] и други).<ref name="Костурският говор.28">{{cite book |title= Костурският говор |last= Шклифов|first= Благой|authorlink= Благой Шклифов|coauthors= |year= 1973|publisher= |location= София|isbn= |pages= 28|url= |accessdate=}}</ref>
Ред 60:
* Колева, Красимира. Балканские заимствования в нескольких костурских говорах. // Linguistique Balkanique, XXXII, 1989, № 3 – 4, с. 233 – 235.
* Колева, Красимира. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция „25 г. ШУ „Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.“ (Доклади). Шумен, 1998, с. 11 – 19.
* Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/ktj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109
* Королов, Лари-Лабро Бележка за формите на лексемата „български“ в диалектите на Югозападна и Южна Централна Македония ''Македонски преглед'', 2020, кн. 1 c. 145
* [[Аргир Кузов|Кузов, Аргир]] Костурският говор. – Известия на Семинара по славянска филология, 4, 1921, 86 – 125.
* Матов, Д. Остатъци от звуковете ън, ъм, ен, ем в Костурския говор. – Книжици, 1889, № 1, 17 – 26.
| |||