Антоним: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м запетая извън кавички |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 16:
Антонимията преди всичко е лексикално явление. Изреченията с противоположен смисъл и отрицателните граматични форми възникват чрез антонимията на думи и морфеми и предполагат също лексико-семантични противопоставяния. Антонимните отношения се отнасят към лексикалното значение и се определят от него. Обикновено те възникват при думи, които означават качества и свойства, които не са абсолютни, а относителни. Антонимът ''красив'' съществува не като абсолютен, а като относителен признак в сравнение с ''некрасив''. Антонимията е обективно и универсално явление, но възприемането на действителността чрез антонимите има индивидуален характер. То е относително и субективно, защото представя същността и признаците от определено гледище на говорещия, в определено време и място. Това определя комуникативните функции на антонимите и богатите им конотативни възможности в художествените текстове.
В структурно отношение антонимите образуват затворени парадигми – антонимни редове или антонимни двойки: ''приятел-враг'', ''начало-край'', ''често-рядко'', ''движение-покой'' и т.н. В редки случаи при т.нар. антонимни сраствания, когато единият член от двойката отсъства, е възможно тя да остане незапълнена: ''не-вярно'',''не-хайство'', ''не-обходим''. Не всяка дума обаче има антоним. Трудно е да си представим антоними на съществителните с конкретно неоценъчно значение като ''дом'', ''стол'', ''книга'', ''топка'', ''стена'', ''ябълка'', ''улица'', ''стадион'' и на прилагателните ''жълт'', ''син'', ''копринен'' и т.н. Нямат антоними имената на хора и географски названия – Иван, Рила, Арда; числителните имена и по-голямата част от местоименията, тъй като те не назовават противоположни понятия – в техните значения няма оценъчни качествени признаци или пряка непосредствена съотнесеност с понятие за предмет. С малки изключения, нямат антоними и качествените прилагателни за назоваване на цветове и техни оттенъци – ''зелен'', ''червен'', но ''бял-черен'', ''тъмен-светъл''.образуват антонимни двойки и думи, които са противопоставени, но не означават признаци или противоположна насоченост както при ''гласна-съгласна'', ''лек-товарен'', ''ставам-лягам''. Двойки думи като ''деца-родители'', ''рождение-смърт'', ''любов-ненавист'', които не изразяват полярни понятия, но които са свързани семантично или по сходство, могат да послужат в подходящ текст за образуване на антоними, макар че не дават възможност за образуване на ярки контрасти.
Антонимите, подобно на синонимите и омонимите, могат да бъдат думи от различни части на речта. Най-разпространена е антонимията сред прилагателните имена, които логически и семантично назовават качествени признаци.
| |||