Димитър Марков е роден на 24 октомври 1858 г.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 106, ISBN 954-528-790-X</ref> в с. [[Ябланица]]. Син е на [[Марко Минчев]] (чорбаджи Марко) <ref>Спомени на Екатерина Каравелова'','' С.,ОФ., 1984, с.101. </ref> – крупен търговец, член на Революционния комитет на Левски <ref>Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. 2 изд. С.,Наука и изкуство, 1980, с. 166.</ref>, и Вуна Драганова. Големият му брат Мико Марков (1842 – 1918) е секретар/председател на Революционния комитет в Ябланица <ref>Димов, Димитър Ив. Ябланица – минало и настояще. С., ОФ, 1989.</ref><ref name=":0" />. Чорбаджи Марко изпраща малкия си син Димитър да учи при [[Тодор Пеев]] – един от най-образованите възрожденци и революционер, който от 1870 до 1872 е учител в родното си Етрополе и същевременно председател на тамошния Революционен комитет <ref name=":0">Заимов, Стоян. Миналото. С., БЗНС, 1983, с. 175.</ref>. След Освобождението Димитър Марков завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] в София (1879) и Офицерска стрелкова школа в [[Санкт Петербург]] (1885). Като офицер служи последователно от 1879 г. в Пета пехотна дружина и [[Първи пехотен софийски полк]]. През [[1885]] г. е назначен за комендант на София. Участва в [[Деветоавгустовски преврат|Деветоавгустовския военен преврат]] 1886 за детрониране на [[България|българския]] княз [[Александър I Батенберг]].<ref name="Симеон Радев">Симеон Радев. Строителите на съвременна България. Том 2 (Регентството), [http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=9112&Level=3 ''Глава V. Борбата на Стамболова с многовластието в България''].</ref> На [[25 септември]] 1886 г. излиза в запаса с чин капитан.
Според ироничната бележка на [[Симеон Радев]] в неговата книга „[[Строителите на съвременна България]]“:
