Паскал (език за програмиране): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Carbonaro. (беседа | приноси) поправяне на грешките, изчистване на машинен превод |
||
Ред 31:
'''Паскал''' (''Pascal'') е [[Структурно програмиране|структурен]] [[език за програмиране]], създаден през [[1970]] г. от проф. [[Никлаус Вирт]] (Niklaus Wirth) от Швейцарския национален технологичен институт. Основната му цел е била да служи като [[език за програмиране|език]] за обучение, т.е. да бъде лесен за научаване и да учи на добър стил на програмиране. Езикът, кръстен в памет на френския математик [[Блез Паскал]], се използва от широк кръг [[програмист]]и, като добива особена популярност при студентите и учителите заради простотата си.
В края на [[1980-те|80-те години на ХХ век]] е разработена [[Обектно-ориентирано програмиране|обектно-ориентирана]] версия, наречена ''Object Pascal'' от фирмата Борланд ([[Borland]]), използвана по-късно в средата за разработване [[Delphi]], която е продукт на същата фирма. Навлиза и свободната реализация [[Free Pascal]] и визуална среда [[Lazarus]], които са
Паскал напълно неоснователно е смятан от някои програмисти (познаващи само на теория така наречения ANSI Pascal – първоначална реализация на езика) на [[C (език за програмиране)|C]] или [[С++]] за език играчка, тъй като поставя „ограничения“ върху това, което може да се постигне (макар че такива на практика отсъстват в почти всички съвременни реализации на езика), както и обезопасяването, което намалява бързодействието. С обезопасяването при работа с [[низ]]ове и [[масив (програмиране)|масиви]] в
== Примерни програми ==
Ред 51:
== Реализация ==
=== Ранни
Първият
Никлаус Вирт съобщава, че първият опит да го приложи във Fortran през 1969 г. е бил неуспешен поради неадекватност Fortran да изразява сложни структури от данни. Вторият опит е бил формулиран в самия
Много
Първият успешен порт на CDC
Целта е била серията ICL 1900. Това от своя страна е била компилатор на родителя на
Портът Multum е разработена – с оглед на използването на
Смята се, че Multum
Напълно новият компилатор е завършен от Welsh и др. в QB през 1977. Той предлага диагностична функция начален език (включващи профилиране, проследяване и типово запознати форматирани депа), които се прилагат от Findlay и Watt в университета на Глазгоу.
Ред 70:
Това изпълнение се пренася през 1980 г. на поредицата ICL 2900 от екип на базата в Southampton University и университета на Глазгоу.
Изпълнението Standard
Първият
===
За да пропагандира езика бързо, компилатор „пренасяне комплект“ е създаден в Цюрих, който включва компилатор, който генерира код за „виртуална“ стек машина, т.е. код, който придава самата разумно ефективна интерпретация, заедно с преводач за този код – системата Pascal-P.
Компилаторите на P-системи са наречени
Компилаторът, базиран на
В началото на 1980 Watcom
Пример за образователни цели. През 1990
=== Object Pascal, Turbo Pascal ===
Apple Computer създават свой собствен Lisa Pascal за Lisa семинара през 1982 г. и пренасят този компилатор на Apple Macintosh и MPW през 1985 г. През 1985 г. Лари Теслър, в консултации с Никлаус Вирт, дефинира Object Pascal и тези разширения биват включени както в Lisa Pascal, така и в Mac Pascal компилатори.
През 1980 Андърс Хейлсберг написва Blue Label Pascal компилатора за Nascom-2. Нова имплементация на този компилатор за IBM компютъра се предлага на пазара под имената Compas Pascal и PolyPascal преди да е бил придобит от Borland. Преименуван е на Turbo Pascal. Той става изключително популярен, благодарение отчасти на агресивна ценова стратегия и отчасти на факта, че притежава един от първите на цял екран Интегрирани среди за развитие и бърза обработка (само за няколко секунди се компилира, свързва и пуска). Освен това той е написан и силно оптимизиран изцяло на асемблерен език, което го прави по-малък и по-бърз, отколкото голяма част от конкуренцията. През 1986 г. Андерс пренася Turbo Pascal на Macintosh и включва Object Pascal разширения на Apple в Turbo Pascal. След това тези разширения са добавени обратно в компютърната версия на Turbo Pascal за версия 5.5. В същото време Microsoft също имплементира Object Pascal компилатора. Turbo Pascal 5.5 има голямо влияние върху Pascal общността, която се съсредоточава главно върху IBM компютъра в края на 1980-те. Множество PC ентусиасти в търсене на по-структуриран заместител на BASIC използват този продукт. Той също започва да се приема от професионални разработчици. По същото време редица концепции са били внесени от C, за да използват
Въпреки това по-късно Borland решава, че иска по-сложни обектно-ориентирани функции, и започва отначало в Delphi с помощта на Object Pascal проекта за стандарт, предлаган от Apple като основа. (Този проект на Apple все още не е официален стандарт). Delphi продуктът е пълна среда за разработка и пълен набор от предварително кодирана адаптивни обекти (повечето от тях са екранни джаджи за Windows), известен като „Visual Component Library“ (VCL). Основният език е Object Pascal. Основните допълнения в сравнение с по-старите разширения на ООП са указателно-базирани обектни модели, виртуални конструктори и деструктори и свойства. Няколко други компилатори също въвеждат този диалект.
Ред 248:
Въпреки че стандартите не решават тези въпроси, те предоставят определено количество на последователност в рамките на езикова конструкция. Един и същи код може да не функционира, или дори компилира, когато се пренесе директно към друг компютър или компилатор, но заради съществуването стандартите, [[програмист]] запознат с този език ще има основни познания за това какво прави кодът. Като се има предвид разбирането на библиотеките и уникалните свойства на компютъра, към който кода се пренесе, задачата за пренасяне на кода е по-лесна, отколкото ако нямаше никакви езикови стандарти.
Първият стандарт, написан за
За да отговори на нуждите на по-нататъшно нарастващата технология в компютърното програмиране, някои
През 1995 г. Джон Рейгън, член на комисията по ISO стандарти и компилаторен архитект на
* Какви са различните
* Кой създава стандартите?
* Какви са необходимите [[Интерфейс (програмиране)|интерфейси]] за разширяване
* Каква е историята на
== Ресурси ==
Ред 271:
Kylix е потомък на Delphi, с поддръжка на операционната система Linux и подобрена обектна библиотека. Тя вече не се поддържа. Compiler и IDE са на разположение сега за некомерсиална употреба.
GNU Pascal Compiler (GPC) е Pascal компилатор на Compiler Collection на GNU (GCC). Самият компилатор е написан на С, изпълнимата библиотека най-вече в Pascal. Разпределени в рамките на GNU General Public License, той работи на много платформи и операционни системи. Той поддържа ANSI / ISO стандарт езици и има частична Turbo Pascal диалект подкрепа. Един от най-болезнените пропуски е липсата на 100% Turbo Pascal-съвместим. Подкрепа за Borland Delphi и други езикови вариации е доста ограничено. Има известна подкрепа за Mac-
DWScript известен още като DelphiWebScript, е преводач, създаден от Matthias Ackermann и Hannes Hernler през 2000 г. Текуща версия работи на Object Pascal голяма степен съвместима с Delphi, но също така поддържа езикови елементи, въведени в Prism. DWScript код може да се вгражда в Delphi приложения, подобни на PascalScript, компилиран в самостоятелно приложение, използвайки SimpleMobileStudio или компилирано в JavaScript код и се поставя на една уеб страница.
Ред 308:
[[Lazarus]] е безплатна Delphi междуплатформено IDE за бърза разработка на приложения (RAD). Въз основа на Free Pascal, Lazarus е достъпна за множество платформи, включително Linux, [[FreeBSD]], [[MacOS|Mac OS X]] и [[Microsoft Windows]].
Code Typhon е Pascal IDE построен като дълга версия на Lazarus с много пакети, изпратени и скриптове. Code Typhon е проектирана през свободното
== Външни препратки ==
Ред 314:
* [http://www.dmoz.org/Computers/Programming/Languages/Pascal/Tutorials/ Open Directory Project: Pascal tutorials directory] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070612160515/http://dmoz.org/Computers/Programming/Languages/Pascal/Tutorials/ |date=2007-06-12 }} – Други уроци по Pascal
* [http://pascalgamedevelopment.com/ Pascal Game Development] – Сайт за правене на игри на Pascal ([[Free Pascal]], [[Delphi]] и [[Kylix]])
* [http://pascal-central.com/ pascal-central.com – created for the Pascal community] – създаден за
[[Категория:Езици за програмиране]]
|