Шпицкоманда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
+ |
||
Ред 1:
'''Шпицкоманди''' се наричат доброволчески паравоенни формирования, участвали съвместно с войската и полицията в потушаването на [[Септемврийското въстание]] през [[1923]] година. Участниците в тях са наричани '''щпицкомандаджии'''. Името идва от острите върхове на обувките - тип „шпиц“, които носели.
Основание за съставянето на шпицкомандите е клаузата за гражданската [[милиция]] от решение на Междусъюзническата военна комисия в [[България]] от [[1920]]. То позволява мобилизация на доброволчески части, не по-големи от 1000 души в случаи на "поддържане на обществения ред, застрашен от комунистическите вълнения"<ref name="sbornik">Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в ''Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923г. Документи и материали." том 2, изд. 1983''</ref>. Действието на шпицкомандите
В Септемврийското въстание доброволните отряди се отличават в отбраната на [[Берковица]] на 24 септември 1923 и на [[Лом]] - 23-25 септември. Въпреки че са принудени да отстъпят Берковица, нейните защитници - предимно зле въоръжени цивилни доброволци, пленяват две червени знамена<ref>Протойерей Йордан Попов. Записки по небългарските въстания, София 1992, с. 27-28, 36-37</ref>.
Част от шпицкомандаджиите се характеризират с особена жестокост в отношението към пленените въстаници и мирното население на въстаналите райони.<ref>Николай Христозов, "По дирята на безследно изчезналите", С., изд. 1984, страница 15-16</ref> Изстъпленията на шпицкомандата на полковник Кузманов на [[5 септември]] 1923 в село [[Георги Дамяново|Лопушна]] вдъхновяват [[Антон Страшимиров]] да напише произведението си "Хоро". Тогава полковникът заповядва на селяните да играят хоро около натрупаните на площада трупове на убити въстаници и да плюят върху тях.<ref>Милан Миланов, "От Петрохан до Лом", Монтана, изд. 1973</ref>
▲Основание за съставянето на шпицкомандите е клаузата за гражданската [[милиция]] от решение на Междусъюзническата военна комисия в [[България]] от [[1920]]. То позволява мобилизация на доброволчески части, не по-големи от 1000 души в случаи на "поддържане на обществения ред, застрашен от комунистическите вълнения"<ref name="sbornik">Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в ''Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923г. Документи и материали." том 2, изд. 1983''</ref>. Действието на шпицкомандите обаче нарушава решението, тъй като според него "Те биха могли да получат оръжие от редовните складове, но не ще могат в никой случай да го използват за огневи цели"<ref name="sbornik">Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в ''Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923г. Документи и материали." том 2, изд. 1983''</ref>.
==Бележки==
|