Аюб Хан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
м квадратни скоби в параметър „заглавие“ на шаблон за цитиране |
||
Ред 60:
'''Мухамад Аюб Хан''' ({{lang|en|Muhammad Ayub Khan}}; {{lang|ur|محمد ایوب خان}}) е пакистански генерал и втори [[президент на Пакистан|президент]] на [[Пакистан]], който [[Узурпатор|узурпира]] поста на първия президент на страната, [[Искандер Мирза]], чрез преврат през 1958 г. Народните демонстрации и трудови стачки, подсилвани от протестите в [[Източен Пакистан]], в крайна сметка го принуждават да подаде оставка през 1969 г.
Обучен в британския Кралски военен колеж, Аюб Хан се сражава във [[Втората световна война]] като полковник в редиците на [[Армия на Британска Индия|армията на Британска Индия]], преди да се прехвърли към [[Пакистанска армия|армията на Пакистан]] след [[Разделяне на Британска Индия|разпадането]] на [[Британска Индия]] през 1947 г. Той командва 14-а дивизия в [[Източна Бенгалия]] и е повишен до главнокомандващ на пакистанската армия през 1951 г. от тогавашния министър-председател [[Лиакат Али Хан]], прескачайки няколко по-старши офицера и разпалвайки противоречия.<ref name="countrystudies">{{cite web|url=http://www.countrystudies.us/pakistan/18.htm|title= Ayub Khan in US Country Studies |publisher=US State Department|accessdate=16 ноември 2011}}</ref> от 1953 до 1958 г. той служи като министър на отбраната и министър на вътрешните работи, подкрепяйки решението на президента Искандер Мирза за налагане на [[военно положение]] през 1958 г.<ref name="Story of Pakistan, part-II">{{cite web|title=Ouster of President Iskander Mirza|url=http://www.storyofpakistan.com/articletext.asp?artid=A117|publisher=Story of Pakistan, part-II}}</ref> Две седмици по-късно той поема поста на президент от Мирза, след срив на взаимоотношенията между въоръжените сили и цивилния президент.<ref name="Story of Pakistan, part-II"/><ref name="Story of Pakistan, Part-1">{{cite web|title=Field Marshal Ayub Khan Becomes President
След като генерал [[Мухамад Муса Хан]] е назначен за главнокомандващ пакистанската армия през 1958 г., политиката се килва към [[СЕНТО|съюз]] със [[САЩ]], позволяващ американски достъп до пакистанските съоръжения, включително до военновъздушната база на [[Пешавар]], от която се осъществяват шпионски полети над [[Съветския съюз]]. Отношенията със съседен [[Китай]] се заздравяват, но се влошават със Съветския съюз през 1962 г. и с [[Индия]] през 1965 г. Индо-пакситанските отношения се подобряват след подписването на [[Ташкентска декларация|Ташкентската декларация]] от януари 1966 г. В Пакистан е въведена политика на приватизация и индустриализация, което прави икономиката на страната една от най-бързо растящите в Азия. По време на мандата на Аюб Хан са предприети няколко инфраструктурни програми, включващи построяването на водноелектрически централи, язовири и язовирни стени, приоритизиране на космическата програма, но и забавяне на ядрената програма.
Ред 66:
През 1965 г. Аюб Хан участва в президентската надпревара като кандидат от Пакистанската мюсюлманска лига, изправяйки се срещу популярната независима [[Фатима Джина]]. След противоречиви резултати, той е избран за втори президентски мандат. Въпреки това, срещу него са повдигнати множество международни обвинения в изборна измама и в упълномощаването на политически убийства в [[Карачи]]. Освен това, договорът му с Индия е считан от множество пакистанци за унизяващ компромис. През 1967 г. недоволството срещу него нараства, когато демонстрации в цялата страна, водени от [[Зулфикар Али Бхуто]], покрай рязкото покачване на цените на хранителните стоки. Подкрепата за него почти изчезва, когато през 1969 г. бенгалецът [[Муджибур Рахман]] разпалва въстание за независимост в Източен Пакистан. В крайна сметка, за да избегне още по-големи протести, той подава оставка и подканва главнокомандващия армията [[Яхя Хан]] да обяви военно положение за втори път.
Умира след тежко боледуване през 1974 г. Наследството му остава противоречиво. Под негово ръководство Пакистан претърпява икономическо възход в така нареченото „десетилетие на развитие“, но управлението му е критикувано за вмешателството на разузнавателни служби в националната политика, за концентрирането на пари от корупция в ръцете на няколко [[Олигархия|олигарси]] и за политиката му на сегрегация, която накрая довежда до разрушаването на националното единство и [[война за независимост на Бангладеш|независимостта на Бангладеш]].<ref name="Story of Pakistan, Part-3">{{cite web|title=Martial Law Under Field Marshal Ayub Khan
== Източници ==
Ред 72:
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Хан, Аюб}}
[[Категория:Президенти на Пакистан]]
| |||