Западнотюркски хаганат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
 
Ред 4:
|местоположение-лег = Хаганатът в разцвета си след битката при Бухара
}}
'''Западнотюркският хаганат''' или '''каганат''' възниква с разпадането в [[603]] г. на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]] на Западен и [[Източнотюркски хаганат|Източен]]. Простира се от големия завой на [[Дон]] и [[Азовско море]] на [[запад]] до [[планина]]та [[Тян-Шан]] и ''[[североизток|Североизточна]] [[Индия]]''. Ядро на държавното образувание са ''десетте стрели'' – десет племена от две общностни групи, с коитжкоито някои свързват [[оногури]]те.
 
Между двете общности на десетте стрели съществува [[антагонизъм]]. На [[изток]] от [[река]] [[Чу (река)|Чу]] се отделят 5 [[племе]]на ''[[дулу]]'', а на [[запад]] други пет ''[[нушиби]]''. Между [[630]] и [[651]] двете групи водят ожесточена междуособна [[война]] за надмощие. [[Столица]] на племенното обединение е [[град]] [[Суяб]]. ПродължаващатаПродължаващите династичнадинастични междуособицамеждуособици за трона ([[640]] – [[657]]) води след себе сиводят до вкарването на войски на [[Тан|Танската империя]] в борбата, като ''китайската [[империя]]'' налага начело на каганата свои протежета. Едва впрез [[704]] г. тюркските племена успяват да отхвърлят китайската зависимост. Междувременно [[Източнотюркски хаганат|Източнотюркският хаганат]], възползвайки се от междуособицатамеждуособиците, успява да завладее за кратко в края на [[7 век]] Западния. Въпреки относително краткотрайната стабилизация в началото на [[8 век]], каганатакаганатът под ударите на агресивните северни племена, изтощителнатаизтощителните междуособицамеждуособици и външната намеса се разпада окончателно впрез [[740]] г.
 
Западнотюркският хаганат успява да консолидира ''тюркските племена'' и играе ролята на катализатор на процесите довели до последващата експанзия на [[юг]] с възникването на [[селджуки|Селджукската държава]].