Пакт „Рибентроп-Молотов“: Разлика между версии

'''Пактът за ненападение между Германия и Съветския съюз''' ({{lang|de|Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt}}; {{lang|ru|Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом}}), известен също като '''Пакт Молотов – Рибентроп''', е [[Пакт за ненападение|споразумение за ненападение]] <ref>Britannica (2015). [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/230972/German-Soviet-Nonaggression-Pact "A secret supplementary protocol of September 28, 1939"]. ''German-Soviet Nonaggression Pact''. Encyclopædia Britannica. Посетен на 11 март 2018.</ref> с решаващи исторически последици между СССР и Германия, сключено в [[Москва]] на [[23 август]] [[1939]] г.

По мнението на историци речта е възприета от Рибентроп като намек за подобряване на отношенията между Германия и СССР.<ref>[http://militera.lib.ru/research/bezymensky3/09.html ''Безыменский Л. А.'' Хитлер и Сталин пред схватка. Глава девета – Мюнхен и Москва], Вече, Москва, 2000</ref>. След сключването на Пакта за ненападение между Нацистка Германия и Съветския съюз Молотов го определя като „начало на обрата“ в съветско-германските отношения.

След [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]] между Великобритания, Франция, Германия и Италия на 15 март Германия окупира [[Чехия]], а в края на месеца – [[Мемелска област|Мемелската област]] с [[Клайпеда]]. На 21 март Рибентроп изисква от полския си колега Юзеф Бек да удовлетвори всички условия на Германия, след което да провежда антисъветска политика съвместно с Германия. Полша категорично отхвърля германските искания.<ref name="Shirer-Poland">[http://wunderwaffe.narod.ru/HistoryBook/Rise_Fall/Poland.htm Уильям Ширер, Взлет и падение Третьего рейха. На очереди – Польша]</ref>.

На 22 май е подписан договор за специалния военен съюз на Италия с Нацистка Германия („Стоманен пакт“). На следващия ден Хитлер заявява намерението да нападне Полша и да получи ''„[[жизнено пространство]] на Изток“.'' Великобритания е наречена ''главен враг на Германия'', борбата с нея е ''„въпрос на живот и смърт“''. Хитлер не изключва, че СССР към ''„съдбата на Полша ще остане безразличен“''. В случай на съветски военни действия срещу Полша изразява намерение ''„да атакува Великобритания и Франция и да им нанесе няколко съкрушителни удара''“.<ref name="Shirer-Poland">[http://wunderwaffe.narod.ru/HistoryBook/Rise_Fall/Poland.htm Уильям Ширер, Взлет и падение Третьего рейха. На очереди – Польша]</ref>.

Според изследователя Сергей З. Случ перспективата за участие във война срещу Германия не е приемана от Сталин и поддържане на връзките с Берлин е било за него ''„приоритетна задача“''.<ref name="Sluch">С. З. Случ. Сталин и Гитлер, 1933 – 1941. Расчёты и просчёты Кремля, стр. 110</ref>.

На 3 май в дългогодишния съветски външен министър Максим Литвинов, който е от еврейски произход и е привърженик на системата за колективна сигурност, е заменен с Вячеслав Молотов – знак, за затопляне на отношенията между Съветския съюз и Германия.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 92}}</ref> В Берлин промяната е приета като обнадеждаващ знак за отношенията между двете държави. Ден по-късно в германските вестници са забранени всякакъв вид нападки срещу Съветския съюз.<ref name="Sluch"/>. На 9 май в Берлин усилено се носят слухове, че Германия ''„е направила или се подготвя да направи на Русия предложения, насочени към разделяне на Полша“''.<ref name="Shirer-Poland"/>. На 20 май Молотов приема германския посланик в Москва [[Вернер фон Шуленбург]]. Изтъква, че за успеха на икономическите преговори ''„трябва да бъде създадена съответна политическа база“''.<ref>[http://www.portalus.ru/modules/history/print.php?subaction=showfull&id=1142637848&archive=&start_from=&ucat=1& Германия и СССР в 1918 – 1939 годах: мотивы и последствия внешнеполитических решений], М: Изд-во „Гея“, 1995</ref>. На 21 май Сталин изисква от Народния комисариат по външните работи всички документи по германо-съветските договори. Възприема се начало към създаване на нова курс и подготовка на нов междудържавен договор.<ref name="Bezymensky15">''Лев Безыменский''. [http://militera.lib.ru/research/bezymensky3/15.html Гитлер и Сталин перед схваткой. Глава 15: Когда придумали секретный протокол]</ref>.

На 27 май Чембърлейн, като приема, че Германия ще може да неутрализира Съветски съюз, изпраща на посланика си в Москва инструкция да се съгласи на дискусия за пакт за взаимна помощ, военна конвенция и държавни гаранции. Молотов приема хладно пакета с предложения.<ref name="Shirer-Poland"/>. В речта си пред Върховния съвет на СССР на 31 май прави предложения: тристранен договор за взаимопомощ, гаранции към малките държави и военна конвенция. Формулира ги като предложения на СССР. Подчертава, че СССР не се отказва от ''„делови отношения на практическа основа“'' с Италия и Германия и избягва нападки срещу Германия. На 28 юни приема Шуленбург и обсъждат като желани и възможни въпросите за нормализация на отношенията с Германия.<ref name="Shirer-Poland"/>.

С пакта Германия се задължава и доставя на Съветите така необходимото им индустриално оборудване, технологии и оръжие. Съществува теза, че договорът дава възможност да се спечели жизненонеобходимо време за укрепване на отбранителните способности на СССР, което в същото време отслабва фашисткия блок.<ref>[http://riowang.blogspot.com/2009/09/brest-nazi-soviet-military-parade-23_25.html Снимки от нацистко-съватския парад на победата в Бжешч] ([[Брест (Беларус)|Брест]]) 22 септември 1939]</ref><ref>[http://pavelnik.blogspot.com/2011/05/blog-post_09.html Нацистко-съватски парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939]</ref>.