Шипченска битка (юли 1877): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''ШипченскаШипченската битка от юли 1877 г.''' е първата борба в Шипченския проход. В резултат на битката [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Руската армия]] установява контрол над [[Шипченски проход|Шипченския проход]], най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете за прохода имат решаващо значение за развръщане на първоначалното руско настъпление в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]].
 
== Оперативна обстановка ==
След десанта [[Битка при Свищов|през река Дунав]] в края на юни 1877 г., руското командване изпраща към вътрешността на страната [[Преден отряд|Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко]]. Близка задача е установяване контрол над проходите в [[Стара планина]]. След [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход|овладяване на Хаинбоазкия проход]] е планирано и превземането на [[Шипченския проход]], чрез действия на [[Габровски отряд|Габровския отряд]]. Формиран е от части на 9-а пехотна дивизия с командир е генерал-майор [[Валериан Дерожински]]. Предвиден е и комбиниран удар от юг от части на Предния руски отряд.
 
Като оценява стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север на Средното беклеме, Кадийската стена, връх Узункуш, връх Шипка и връх Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4700 офицери и войници с командир Ахмед Хулюси паша.
 
== Бойни действия ==
На 4 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табора от връх Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта, командиракомандирът на 9-а пехотна дивизия генерал-майор [[Николай Святополк-Мирски]], поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз [[Николай Николаевич]] е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната, с командир подполковник Хоменко, към обяд на 5 юли превзема село [[Зелено дърво]], обстрелва противниковите позиции на връх Шипка и се отправя към Химитлийския проход. Средната, с командир полковник Густав Линдстрьом, нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата, с командир капитан Кончалов, предприема обходно движение и достига връх Демиртепе. Провежда неравен бой и привечер се връща в град Габрово.
 
Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата от две сотни пластуни настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната с командир полковник [[Аполинарий Климантович]] обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до връх Демиртепе и настъпва срещу връх Свети Никола и връх Шипка. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля на запад по планинските пътеки. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.
Ред 35:
== Паметници ==
<gallery>
Файл:Братска могила 36 Орловски полк.jpg|Надгробен паметник на прапорщици Даценко и Димитриев от 36-и Орловски полк, полковник Климантович и капитан Щепелев от 13 стрелкови батальон, есаул Баштлин от пластунския батальон и 28 нисши чина, убити и обезглавени на 5 и 6 юли 1877 г.
Файл:Надгробен паметник Николай Дмитриев.jpg|Надгробен паметник на прапорщици Евгений Даценко и Николай Дмитриев от 36-и Орловски полк, жестоко убити с отрязани глави на 5 юли 1877 г.
</gallery>