Иконографска схема: Разлика между версии

118 байта добавени ,  преди 8 месеца
м
Редакция без резюме
Другият иконографски тип, който може да намери място в конхата, е заимстван от момента след Раждането на Исус Христос и е свързан с „Поклонението на влъхвите“. Още в ранното християнство Богородица е била изобразявана върху трон с молители – царе с корони (тази иконографска схема е Византийска императорска). Иконографията на това изображение е '''„Богородица на трон с Младенеца“''' във фасово положение. Липсват нарисувани богомолци, защото това ще бъдат тези, които са дошли в храма, за да ѝ се поклонят (свещенослужители и обикновени миряни). В някои случаи от двете страни на Богородица са изобразени [[Архангел]]ите [[Михаил (архангел)|Михаил]] и [[Гавриил (архангел)|Гавраил]] с царски корони, защото те са като молители (в лявата си ръка често държат жезъл).
 
От двете страни на прозореца в калотата се изобразява '''„Причастяването на Апостолите“''', а в по-големите по размер апсиди до „Причастяването“ е изобразена '''„Божествена Литургия“''' – като разчупва хляба, Христос казва: „''Яжте и пийте от моята смърт''“ – това е основна Мистерия за [[Християни]]те. Тя се развива в три етапа: В най-горната композиция Господ е изобразен като „Велик Архиерей“ и причастява [[Ангел]]ите – сцената се нарича '''„Божествена литургия“''' и представлява случващото се в Небесата, което се пренася като ритуал подобие по време на църковна служба в храма, а [[Дякон]]ите носят дрехите на ангели и възпяват Христос с херувимска песен. За втори път Христос е изобразен в '''„Причастяването“''', но вече не с архиерейски дрехи, а с апостолски, около него са изобразени [[Апостол]]ите, той разчупва хляба и ги причастява. Под този регистър (ред от изображения) в най-долната част следва фриз от светци – композицията се нарича '''„Мелисмос“''' („Жертвата, Агнеца“), в нея фронтално в цял ръст се изобразяват светците, които са създали литургията. Трима светци от тях се изобразяват задължително – [[Йоан Златоуст]], [[Василий Велики]], [[Григорий Богослов]], в лявата си ръка държат [[кодекс]]ите, а с дясната благославят. Така фронтално са били изобразявани в ранновизантийско време, по-късно – полуфронтално, обърнати към центъра (от тогава именно композицията се нарича „Мелисмос“). В по-редки случаи образите на светците и архиереите се изобразяват в медальони (като фриз от медальони) в тези композиции. Като изключение (в [[Св. св. Петър и Павел (Велико Търново)|църквата „Св. св. Петър и Павел“]] в Търново, която е един [[ТърновоПалеологов ренесанс|Къснопалеологов]] паметник, на това място са изобразени '''Старозаветни Архиереи''' (от преди Раждането на Христос), която е един [[Палеологов ренесанс|Къснопалеологов]] паметник.
 
Триумфалната арка се намира встрани от олтарната апсида (подстъпите на апсидата) и частично е видна над иконостасната преграда. Върху нея обикновено се изобразява „[[Благовещение]]“. В някои случаи между образа на Архангела и Богородица може да се види „[[Убрус]]“, а като изключение, например църквата „Св. Георги“ в [[Кремиковски манастир|Кремиковския манастир]], в най-горната част на „Триумфалната арка“ е изобразена „[[Петдесетница]]“.
 
Вдясно (на изобразения Христос, което е наше ляво), се намира нишата, която до XIV в. е била наричана „проскомидийна“ – в нея се приготвят и поставят (върху масичка) даровете за Светото причастие ([[Евхаристия]]). В този ранен период тя е наричана още „протезисна“ – това са даровете, които ще бъдат осветени, те се внасят от дякона. До XIV в. в тази ниша е бил изобразяван Архидякон Стефан – образът на първия дякон, който още в раннохристиянско време е бил въведен от апостолите като свещенослужител, затова той е изобразяван точно тук, в „Протезиса“. След XIV в. на това място е било изобразявано '''„Христос в гроба“''' – с това изображение се онагледява, какво символизират даровете върху масата, а именно хлябът и виното. Когато се пренесат в олтара, те ще „оживеят“, затова в проскомидийната ниша е изобразен Христос мъртъв, преди да възкръсне.
Апсидното пространство може да бъде увенчано в по-горния регистър със „сляп купол“, т.е. купол без прозорци. В него се изобразява Христос във „[[Възнесение Господне|Възнесение]]“, въздиган от ангелите от двете страни на апсидната арка. Над „Протезиса“ и „Дяконикона“ се изобразяват [[Стар завет|старозаветни]] сцени – „Гостолюбие Аврамово“ („Старозаветна Троица“) над протезисната ниша, „Жертвоприношение Аврамово“ (над дяконикона), които са в сюжетна връзка и припомнят за жертвоготовността в името на Бога.
 
Иконостасът обикновено закрива изображенията в апсидното пространство до сцените „Възнесение“ и „Петдесетница“, така че те да не могат, да бъдат видяни от богомолеца – „Тайнствата“ („Христос в гроба“, „Погребението“, "Възкресението“) – едно от най-големите тайнства на християнството, защото никой не е видял Възкресението), остават скрити, дори самият момент на Възкресяването не се изобразява в православното изкуство.
 
При преминаване в олтара зад олтарната масичка, движението се извършва по следния начин: от входа на иконостаса, който е откъм протезиса, на иконостаса се преминава зад олтарната масичка и се отива към дяконикона, като пред всяка част на олтарното пространство, свещеникът се прекръства. Никога не се влиза през Олтарната двер.
 
=== Иконографска програма на купола ===