Цезар (титла): Разлика между версии

'''Цезар''' ('''кесар''') е най-високата [[титла]] в йерархията на [[Средновековие|средновековните]] западноевропейски владетели със значение „император“.

Титлата произлиза от прозвището на римския политик [[Юлий Цезар|Гай Юлий Цезар]] (''Gaius Julisus Caesar''), наричан Цезар. Етимологията на името е неясна, което дава повод за различни предположения. Възможна е връзка с римския глагол ''caedo '' – режа. Друга възможна връзка е с ''caesaries'' – понятие за здрава коса, което в хумористичен смисъл би могло да намеква за склонността на Цезар към оплешивяване. Успешната военна и политическа кариера на Цезар го превръща в герой на [[Древен Рим]] и дава ново значение на неговото прозвище (титла).

Пълната титла на приемника му [[император]] [[Октавиан Август]] е „Император Цезар Диви Филиус Август“ (''Imperator Caesar Divi Filius Augustus''), т.е. „Достопочтен император, син на божествения Цезар“. Превръщането на името „Цезар“ в титла отнема почти цял век – от смъртта на Гай Юлий Цезар през [[44 г. пр.н.е.]] до [[41]] г., когато император [[Клавдий]] сяда на престола.

Интересен е фактът, че един български владетел получава титлата, с което се създава прецедент в историята. Това е българския кан [[Тервел]], който получава титлата цезар (кесар) от византийския император [[Юстиниан II (Византийска империя)|Юстиниан II]] за помощта си, с която Юстиниан II успява да се върне на трона във Византия през [[705]] г. Подобен случай, когато чуждестранен владетел получава тази висока титла, няма. ,<ref>Андреев, Й. Българските ханове и царе (VII-XIV в.). София, 1987</ref>, аио не отчитаме по-късната употреба на титлата, какъвто е случаят с [[Хрельо]], феодален владетел на земи на Балканите през 14 век.