Септемврийско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ръководството на въстанието не е само комунистическо, а на Крамптън не му е тук мястото
Ред 21:
 
==Въстанието в Северозападна България==
Правителството на [[Александър Цанков]], което се се опира на българската армия, обявява военно положение на [[22 септември]] и мобилизира големи войскови сили за справяне със въстанието. Срещу въстаниците се сражават и цивилни доброволци, наречени по-късно и [[шпицкоманди|шпицкомандаджии]]. Комунистическото ръководствоРъководството на въстанието също мобилизира населението в завладенитеовладените от него райони, пристъпва към реквизиции<ref>Протойерей Йордан Попов. Записки по небългарските въстания, София 1992, с. 31, Енциклопедия България, т. 6, София 1988, с. 164</ref>.
 
В помощ на обкръжения от въстаниците в Лом конен полк и въоръжени от властта цивилни е изпратено подкрепление от [[Видин]]ския гарнизон. Силите на въстаниците са подпомогнати от едно оръдие под командването на [[поп Андрей]], но то не успява да наклони везните в тяхна полза. След тридневни улични боеве правителствените сили, командвани от подполковник Халачев, отблъскват въстаниците от Лом.
Ред 52:
 
Септемврийското въстание дава възможност на правителството на Александър Цанков да се представи пред Запада като борец срещу комунистическата опасност и да пледира за смекчаване на някои от военните ограничения, наложени над България с [[Ньойски договор|Ньойския договор]].
 
Според някои историци още по своя замисъл въстанието е безперспективно, защото дори и комунистите да бяха завзели властта "''западните сили несъмнено биха разрешили на съседните държави да съборят едно болшевишко правителство в София, както вече е станало в Будапеща през 1919 г''."<ref>Крамптън, Ричард. Кратка история на България, София 1994, с. 148 </ref>.
 
В българската [[историография]] от периода [[1944]]-[[1989]] година Септемврийското въстание се описва като първото [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание в [[Европа]], а правителството на Цанков - като [[фашизъм|фашистко]]. След 10 ноември [[1989]] повечето български историци отхвърлят идентификацията на режима на Цанков с фашизма.