Уикипедия

Панайот Каракачанов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
Ред 13:
Панайот Каракачанов е роден на 13 октомври или 1 ноември 1917 година в гр. [[Ямбол]]. Баща е на [[Александър Каракачанов]]. От 1933 е член на РМС, а от 1939 и на БКП. Член е на Окръжния комитет на Комсомола в Ямбол. От август 1934 г. минава в нелегалност. Арестуван е през февруари на следващата година и осъден на 12,5 години затвор. Лежи в Сливенския и Старозагорския затвори. Освободен е по-рано. През октомври 1939 г. става член на Околийския комитет на БКП и секретар на Околийския комитет на РМС в Ямбол. От юли 1941 г. е партизанин. Следващата година Околийския комитет на БКП в Ямбол е разкрит и е избран за секретар на новия комитет на БКП. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война, за което два пъти е осъждан задочно на смърт по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Заместник-командир на [[Партизански отряд „Народен юмрук“]]. Помощник-командир на [[Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона|VI въстаническа оперативна зона]], както и командир на Ямболския революционен щаб. От 11 октомври 1944 г. е помощник-командир на [[втора конна дивизия]]<ref>Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 428</ref>.
 
В продължение на 7 години е командир на полк. От 1950 г. е генерал-майор. В периода 1951 – 1953 г. учи в Академията на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР „Климент Ворошилов“. Командир на [[седма мотострелкова дивизия]]. КомандирНачалник на Гранични войскивойските на [[МВР]] (1955 – 1956), а при сливането на Гранични и Вътрешни войски е назначен за началник на Управление на войските на МВР<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3612---278--3--1955-- Протокол № 278 от 3 ноември 1955 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.3]</ref>. Заместник-министър на Министерството на вътрешните работи (1953 – 1957). От 1957 до 1959 г. е заместник-командващ ВВС и ПВС на България. От 1959 г. преминава на стопанска работа по указание на ЦК на БКП. За различия с ръководството по работата на МВР е преместен на отговорна дипломатическа служба. Назначен е за военно аташе последователно в [[Букурещ]], [[Москва]] и [[Делхи]] (1965 – 1979)<ref>{{Citation |title=Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина |url=http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 |accessdate=2010-11-21 |archivedate=2012-02-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 }}</ref><ref>Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 186</ref>. С указ №2888 от 3 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е още на ордените „Георги Димитров“, „9 септември 1944 г.“ – III, II и I ст., „Народна република България“ – I и II ст., „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., орден „За храброст“, „За военна доблест и заслуги“ – I ст. и два съветски ордена „Червена звезда“<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 413</ref>. Награждаван е още с орден „За храброст“, IV ст., 1 кл.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Панайот_Каракачанов“.