Христо Христов (режисьор): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
През 1958 г. дебютира като режисьор с постановката „Генерал Заимов“ от [[Иван Аржентински]] в Пловдивския театър, където е режисьор до [[1966]] г.<ref name="duma.bg"/> Филмовият му дебют е „[[Иконостасът]]“ ([[1969]] г.) по романа от [[Димитър Талев]] „[[Железният светилник]]“ и е заснет съвместно с аниматора [[Тодор Динов]]. Преди да се появи на сцената на игралното кино, той има реализирани редица сценографски проекти и оперни постановки, получил е и национални награди за театрална режисура.
 
Филмът му за [[Георги Димитров]] „Наковалня или чук“ ([[1972]] г.) му спечелва „[[Златна роза (награда)|Златна роза]]“ от [[ВарненскиЗлатна филмовроза (фестивал)|Варненския фестивал]] и длъжността председател на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]]. Съвсем различен отзвук има филмът му „[[Една жена на 33]]“ ([[1982]] г.) – филмът е цензуриран, поражда бурна медийна дискусия и е свален от екран, а Христов е публично порицан от професионалната общност и е свален от председателския пост.<ref>Боян Кастелов, [https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=18473 „По дирята на едно сплашване (Отново за филма "Една„Една жена на 33"33“, за тоталитарната цензура и апаратните хватки на Тодор Живков)“], в-к „Дума“, 6 август 2011.</ref> Сценаристът на филма – [[Боян Папазов]], е уволнен от Киноцентъра. През същата година (1982) излизат два документални филма на Христов, а през 1984 г. се появява и „Събеседник по желание“, на който е и режисьор и сценарист. След промените през [[1989]] г. Христо Христов създава още един филм, определян от кинокритиците като скандален – „[[Суламит]]“ ([[1997]] г.). Самият той го определя като „нестандартен“.
 
Сценарист е на филмите „Суламит“, „Dum spiro spero“, „Тест`88“, „Двойна примка“, „Събеседник по желание“, „Камионът“, „Срещу вятъра“, „Циклопът“, „[[Дърво без корен]]“, „[[Иконостасът]]“.