Цезура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Music-caesura.svg|мини|260п|Пример за цезура в съвременното западно музикално нотиране]]
{{без източници}}
'''Цезура''' е словораздел в стиха с точно определено място. За цезура може да се говори само когато тя е систематично прокарана в едно произведение.
 
Ред 11:
 
== В силабичното стихосложение ==
В българската поезия, цезурирани са силабичните стиховетестихове на народната песен. Най-разпространеният народен размер е осмосричникът, с цезура след петата сричка, отбелязван 5+3:
 
Лиляно моме, + Лиляно,{{Br}}
Ред 26:
 
== В силаботоничното стихосложение ==
В българската поезия се среща, макар и рядко, така нареченият [[александрин|александрийски стих]], който представлява шестстъпен ямб с цезура след третата стъпка, 3+3. В александрийски стих е написан „Псалом на поета“ от [[П.П.Пенчо Славейков]]:
 
Другарко, сещам аз, + последний час настава,{{Br}}
Ред 33:
на земний ми живот + тъжовната поема...{{Br}}
 
== Литература ==
* [[Михаил Гаспаров]], ''Очерк истории европейского стиха''. Москва, 2003.
* [[Мирослав Янакиев]], ''Българско стихознание''. София, 1960, 232 с.
* [[Яни Милчаков]], ''Стих и поезия''. София: Просвета, 1990, 117 с.
 
== Външни препратки ==
* [https://www.britannica.com/art/caesura Cesura], ''Encyclopædia Britannica''
 
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Стихосложение]]