Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Сяр): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
м Премахнати редакции на Rumensz (б.), към версия на Мико
Етикет: Отмяна
Ред 28:
[[Файл:ΝΑΟΣ ΠΑΛΑΙΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΗΣ ΣΕΡΡΩΝ.jpg|ляво|мини|250п|Общ изглед]]
Първоначалната сграда е вероятно от VI век.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/><ref name="Βιβλιοθήκη Σερρών"/>
Следите от многократните обновявания са видни. Надписът в църквата „ΙΕΡΟC Ο ΦΙΛΙΠΠΟC ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗC ΤΟΝ CΙΚΟΝ ΕΔΟΜΗ [CΑΤΟ ΚΛΗCΕΙ ΘΕΟΔΩΡΟΥ ΜΑΡΤΥΡΟC ΤΟΥ ΚΑΛΛΙΝΙΚΟ[Υ]“ със споменаването на един мъченик Теодор, показва освещаване на храма в XI или първата третина на XII век, тъй като от края на IX век светецът в православната църква получава две лица – - Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Първоначално е базилика с трансепт, която претърпява преобразувания при император [[Василий II Българоубиец|Василий ΙΙ]] – - светилището получава арки, шест цветни колони поддържат оловния покрив и същевременно разделят храма на три кораба. Вероятно църквата пострадва при превземането на Сяр от цар [[Калоян]] в 1205 година. В 1221 година градът е завладян от [[Теодор Комнин]], който обогатява храма с красиви мозайки. В 1255 година [[Теодор II Ласкарис]] обковава иконите в храма със сребро, заради помощта на светците за отвоюването на падналия в 1254 година в български ръце [[Мелник]]. Декорацията на храма е пищна, описана от [[Йоан Педиасим]] – мраморната преграда на олтара, владишкият трон, разделителните зелени колони, мозайките колоните на олтарния вход и т.н.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
 
В храма има ценни съдове, икона на Кира Мария с Богородица, позлатен кръст, днес в [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] в България, позлатените черепи на Теодор Тирон и Теодор Стратилат, мечовете им, костеният жезъл на патриарх [[Генадий Схоларий]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
Ред 34:
През 1571 г. храмът е ограбен от турците и е претърпява големи щети. В 1602 година митрополит [[Теофан Флорас]] изгражда западната стена, която днес е начало на нартекса, както и женската църква, както пише в своята Сярска хроника [[Синодин Попсидеров]]. В същата година, в съзвучие с тенденцията на подмяна на мраморните иконостаси с дървени, е заменен и този в сярската митрополия. Новият иконостас за да интегрира органически в олтарното пространство диаконикона и протезиса, без стълбовете на мраморния иконостас, е на основи преди триумфалната арка и обхваща пространството, където са иконите на Христос Благославящ и Богородица Понолитрия са махнати от местата си и до 1868 година няма икона на Христос в целия храм, а икона на Богородица има само на западната стена.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
 
ПрезВ 1725 година е изписана южната стена на храма при митрополит [[Стефан Серски]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
ПрезВ 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ констатира, че храмът макар и подновен, носи следи от дълбока древност. В него са запазени 6 колони от зелен мрамор и няколко камъка с изображения и гръцки надписи. Григорович не намира тук стари гръцки и сръбски документи за които имал предварителни сведения.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2235 Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.]</ref>
 
Църквата пострадва от големия пожар обхванал Сяр през 1849 година,<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 44 – -45.]</ref><ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/> при който частично е унищожена мозаечната композиция Апостолски събор. В 1868 година митрополит [[Неофит Петридис|Неофит Серски]] на мястото на чешмата, която преди пожара от 1849 година е разположена в южния двор и се използва за символично измиване на вярващите, построява камбанарията, като вгражда в нея иконата на Христос Благославящ. Вътрешността е осветена от три сребърни полилеи – един с тридесет и три свещи в три реда в центъра на наоса, вторият с девет свещи пред царските двери и третият с тридесет свещи веднага след главния вход на наоса.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
През 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ констатира, че храмът макар и подновен, носи следи от дълбока древност. В него са запазени 6 колони от зелен мрамор и няколко камъка с изображения и гръцки надписи. Григорович не намира тук стари гръцки и сръбски документи за които имал предварителни сведения.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2235 Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.]</ref>
 
ПрезВ 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за църквата:
Църквата пострадва от големия пожар обхванал Сяр през 1849 година,<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 44 – 45.]</ref><ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/> при който частично е унищожена мозаечната композиция Апостолски събор. В 1868 година митрополит [[Неофит Петридис|Неофит Серски]] на мястото на чешмата, която преди пожара от 1849 година е разположена в южния двор и се използва за символично измиване на вярващите, построява камбанарията, като вгражда в нея иконата на Христос Благославящ. Вътрешността е осветена от три сребърни полилеи – един с тридесет и три свещи в три реда в центъра на наоса, вторият с девет свещи пред царските двери и третият с тридесет свещи веднага след главния вход на наоса.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
 
{{цитат|Катедралната църква – тук всякой знае това – е старина, съградена също тъй от [[Стефан Душан|Душана]]. В Св. Тодор има стълбове от излян камък (сомаки) и украшения от мозайка. Разправяли ми са, че преди двайсетина години гръцкият владика повикал един зидар [[Дебрани|дебрянин]] да направи някои поправки в алтаря. Накарали го да преобърне една каменна плоча, постлана със словянски надпис. Майсторът това познал, защото прочитал някои букви.<ref>{{Стрезов|829}}</ref>}}
През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за църквата:
 
{{цитат|Катедралната църква – тук всякой знае това – е старина, съградена също тъй от [[Стефан Душан|Душана]]. В Св. Тодор има стълбове от излян камък (сомаки) и украшения от мозайка. Разправяли ми са, че преди двайсетина години гръцкият владика повикал един зидар [[Дебрани|дебрянин]] да направи някои поправки в алтаря. Накарали го да преобърне една каменна плоча, постлана със словянски надпис. Майсторът това познал, защото прочитал някои букви.<ref>{{Стрезов|829}}</ref>}}
 
Любопитни са сведенията за храма на [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]], публикувани през 1893 година:
Line 51 ⟶ 50:
Възстановителните работи по църквата започват в 1938 година, ръководени от [[Анастасиос Орландос]], и завършват в 1959 година при [[Евстатиос Стикас]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/> В 1973 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=4637&v17= | заглавие =ΥΑ 31396π.ε./243/25-1-1973 - ΦΕΚ 114/Β/29-1-1973 | достъп_дата = 30 октомври 2014 | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> В 1983 година прамът е отново ремонтиран, а в 2008 година е възстановена в оригиналния си вид мозайката Апостолски събор в конхата на светилището.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
 
В 1962 година църквата е обявена за защитен паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=4711&v17= | заглавие = ΥΑ 6533/25-5-1962 - ΦΕΚ 190/Β/2-6-1962 | достъп_дата = 13 март 2022 г| издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | lang-hide = | lang = el }}</ref>
 
== Бележки ==
<references />
 
{{нормативен контрол}}
{{Портал|Гърция|Православие|Македония}}
{{СОРТКАТ:Теодор Тирон и Теодор Стратилат}}