Коледна песен (новела): Разлика между версии

Дикенс е смятал, че една трогателна история, показваща бедността и социална несправедливост, ще има много по – -голямо въздействие, отколкото полемичен памфлет или есе.

Нарича се още „Вторият от трите призрака.“ Вторият призрак е призракът на предстоящата Коледа. Той показва на Скрудж как хората с радост купуват продукти за коледната вечеря, как хора празнуват Коледа в миньорска вила или в морски фар, отдалечени от семействата си, но незагубили коледния дух. Привидението пренася Скрудж в бедния дом на Боб Крачит, където въпреки сиромашката вечеря, семейството се радва и се забавлява, че са заедно. Вниманието на Скрудж е насочено към Тими, най-малкият син на Крачит, който е сакат и ако не ме се помогне с финансови средства, няма да живее дълго. Когато Боб иска да вдигне тост за Скрудж, съпругата му го скастря и започва да лепва неприятни етикети за началника на съпруга си. Следващата сцена е в дома на племенника на Скрудж – Фред, където той вечеря с близките. Когато става дума за чичо му, той започва да говори с голяма нотка на състрадание към него. След това Фред и близките му започват да играят на развлекателни игри, а Скрудж гледа отстрани и се забавлява. Преди да изчезне духът показва на Скрудж две измършавели деца, именувани Невежеството и Бедността. Призракът го съветва да се пази и от двете, но най – -вече от момчето, защото вижда в него печата на Ориста, освен ако той не бъде заличен.

„Коледна песен“ се е превърнала във въплъщение на есенциалния Дикенс за българската читателска публика. Това е най – -превежданата, и най – -често преиздавана творба на Дикенс в България – това е ултимативният ни рецепционен избор. Изборът не е лишен от логика. Първо „песента“ е най – -популярното произведение на Дикенс въобще и в този план за българската ѝ рецепция може да се каже, че не прави изключение. Второ, а и по – конкретно, за българската ѝ литературна среда през периода Дикенс почти не успява да си извоюва някакво по – -значително рецепционно пространство чрез обемистите си произведения: не е достатъчно сензационен, нито достатъчно сантиментален и патетичен за целта. Елементът „история“ също не е сред ярките му творческо – -концептуални среди.

Но „песента“ е значително кратко произведение, приказно по характер, с което откликва на традиционните български сюжетни очаквания, а в по – -конкретния период между двете световни войни се оказва годно да функционира и като детска литература. В добавка, алегорично – притчовото му съдържание го сродява с два силно изразени елемента от новобългарската литературна традиция – нравоучителния заряд и романтичния патос. А споменатото обстоятелство, че и в световен мащаб „Коледна песен“ е общо приета за емблематично Дикенсово произведение, показва, че гореизредените черти имат универсално въздействие върху читателската аудитория.