Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
[[Картинка:Shuke-pedal-sofia.JPG|мини|250п|дясно|Педалиерата на органа в [[зала „България“]]]]'''Педалиерата''' при [[орган (музика)|органа]] е организирана като [[клавиатура]], на която органистът свири с краката си. Разположена е в основата на шпилтиша. Диапазонът на педалите обхваща обикновено 2 - 2,5 [[октава|октави]]. Могат да бъдат подредени както паралелно, така и радиално.
 
Броят на педалите варира според периода и предназначението на инструмента. При ранните органи от [[Ренесанс]]а броят им е 13 (една октава). При тях педалите са окачени, т.е. за тях няма отделни регистри и служат за задържане на дълги басови тонове, неудобни за просвирване от [[мануал]]ите. [[Барок]]овият тип педалиера най-често е с 23, 25 или 27 педала (в редки случаи и с повече), като тук вече за тях има отделни регистри, тъй като се разширява ролята им; появяват се и педални сола. Педалиерата при [[Романтизъм|Романтичния]] орган е с 30 или 32 педала, разположени найчестто дариалнирадиални, за разлика от по-ранните инструменти, при които педалиерата е с паралелни педали.
 
Педалите произвеждат басовите тонове - предимно 16' регистри, а при по-големите органи в педалиерата са и 32' и 64'. При композициите за орган тоновете на педалите създават силната основа, върху която се гради композицията (предимно при хоралните прелюдии и кантус фирмус).
2032

редакции