Египетска кухня: Разлика между версии

Египетска кухня акцентира върху употребата на [[боб]]ови култури и [[зеленчук|зеленчуци]], тъйот катоплодородните [[Равнина (география)|равнината]]долина и [[делта]]та на [[река]] [[Нил]], където се произвеждат големи количества, разнообразни и висококачествени зеленчукови култури.

Историята на Египетската кухня датира от Древен Египет. [[Археология|Археологически разкопки]] откриват, че строителите на Великата пирамида в [[Гиза]] са хранени с [[хляб]], [[бира]] и [[Кромид лук|лук]], така като най-вероятно са се хранили селяните в египетската провинция. Анализ на мумифицираните органи на тези работници показва, че хлябът е бил лепкав и груб, но в сериозни количества, като намерените в гробниците останки от хляб, потвърждава това, както и, че древният египетски хляб е правен с [[брашно]] от [[пшеница]].

Въпреки че бирата изчезва като един от стълбовете в египетския живот, след завладяването на Египет от [[мюсюлмани]]те през [[654]] година ябълките остават основните плодове и подправка в египетските храни. [[Гуава]]та е основен източник на [[Витамин C]] в продължение на хилядолетия, и се използва и до днес. Много хора, приемат гуавата като Свети плодове.

Египетска кухня е изключително благоприятна за вегетарианците, тъй като тя разчита много на зеленчуковите ястия. Въпреки че храните в района на [[Александрия]], и бреговете на [[Средиземно море]] използват много [[риба]] и морски дарове, по-голямата част от египетската кухня се основава на храни, които растат предимно по земята.

Традиционната питка, се използва за топене в сосове и пълнене с [[хумус]], [[кебап]], [[гирос]], [[фалафел]] или за приготвянето на [[сандвич]]и. Повечето питки се пекат при висока температура (450 °C), вследствие на което кръглите питки се надуват драматично. След това се отваря еснатаедната страна на питката и се оформаоформя джоб, който се пълни с различни видове плънка, и даили се използваяде вс различни ястия.

Айш Марахра (на арабски: عيش مرحرح) е египетски плосък хляб, направени от 5 – -10% семена на [[сминдух]] и [[царевица]]. Той е част от традиционната храна на египетската провинция, приготвя се на място, в селските домове. Подобен е на е „Мархук“ –„мархук“, вид [[ливан]]ски хляб. Хлябовете са плоски и широки, обикновено около 50 см в диаметър, като за приготвянето им се замесва меко тесто от царевично брашно, което е ферментирало цяла нощ с мая. От тестото се оформят топки, които след това се разточатразточват на „дискове“, и след това се пекат. Могат да се съхраняват в продължение на няколко дни в херметически затворени съдове.

[[Файл:Abu tariq koshari.jpg|мини|[[Кушари]], сервирано в египтскиегипетски ресторант]]

Египетската кухня се характеризира с ястия като [[Фулфул Медамесмедамес]], [[Кушарикушари]], Пълненипълнени гълъби с ориз, ястия с [[ориз]] и зеленчуци, [[Шаурмашаурма]], [[Кебапкебап]], [[Фалафелфалафел]] и др. Може би най-известното египетско предястие са [[агне]]шки [[тестис]]и, които обикновено се ядат с хляб. ХлябаХлябът формира гръбнака на египетската кухня. Той се консумира с почти всички ястия, като в селските райони ястието може да се състои само от хляб и боб.

В модерния Египет, правителството субсидира производството на хляб, датиращо от ерата на президента [[Гамал Абдел Насър]], обаче, по времето на голямата хранителна криза през 70-те години на [[ХХ век]] (когато е повишена цената на хляба), премахва субсидиите са премахнати, което води от своя страна до избухването на бунтове.

Едно от най-обичаните национални ястия е [[Кушарикушари]], представляващо смес от ориз, [[леща]], [[макарони]]. Древните египтяни са известни с това, че са използвали много чесън и лук в ежедневния ястия. Прясно пюре от чесън и подправки се използва в [[домат]]ената [[салата]], както и при приготвяне на пикантни пълнени варени или печени [[патладжан]]и. Чесънът, пържен с [[кориандър]], се добавя към ястието Мулукхиямулукхия, което е популярна зелена [[супа]], направенинаправена от ситно нарязани листа от [[юта]], понякога с [[пиле]]шко или месо от [[заек]]. Пържен лук може да бъде добавен към ястието кушари.

Чаят е националната напитка в Египет, има особено положение, като дори кафето не може да му бъде съперник. В Египет чаят се нарича „шай“. Чайовете, опаковани и продавани в Египет, са почти изцяло внос от [[Кения]] и [[Шри Ланка]]. Египетското правителство счита, чая катоза стратегическа култура, и разработва големи насаждения чай в Кения. Зеленият чай е в Египет от края на 90-те години и към началото на 21 век е много популярна напитка.

Египетски чай се предлага в 2 разновидности: ''Koshary'' и ''Saiidi''. ''Koshary'' е популярен в Долен (Северен) Египет, като се приготвя по традиционния метод за запарване на черен чай в преварена [[вода]]. Почти винаги е подсладен с тръстикова захар и често есе овкусеновкусява с пресни листа [[джоджен]]. Добавянето на [[мляко]] е също често срещано.

''Saiidi'' се среща често в Горен (Южен) Египет. Той се подготвя чрез варене, в продължение на 5 минути, на силен [[огън]]. ''Saiidi'' е изключително силен чай, като приблизителното количество за една чаша е 2 чаени лъжички. Освен това се подслажда с обилно количество захар от [[захарна тръстика]] (тъй като е много горчив чай). Когато се приготви притежава много наситен черен цвят.

Чаят е много важна част от ежедневието и [[фолклор]]а в Египет. Повечето хора не могат да функционират без [[сутрин]] да изпият чаша, като пиенето на напитката е задължително и след [[обяд]]. ПосещениаПосещения и срещи задължително преминават пред чаша чай. Освен в домашни условия, чай се сервира в египетскиегипетските чайни. Друг особено популярен чай е [[каркаде]], който става популярна напитка и в [[България]].

[[Кафе]]то, наречен ''gahwa'' (قهوة), се счита за част от традициите при посрещане на гости в Египет. Обикновено се приготвя в малко [[джезве]], което се нарича ''dalla'' (دلة) или ка-на-на. Сервира се в малка чашка за кафе, нареченонаречена [[финджан]] (فنجان, finjan).