Фолкландска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Без наскоро ->неясно кога, по-устойчива във времето версия |
Допълнение, разширение, редактиране, източници. |
||
Ред 14:
| сила1 =
| сила2 =
| жертви1 = 255 убити<br/>300 самоубийства <ref name="DW"></ref><br/>755 ранени<br/>115 пленени<br/>2 разрушителя<br/>2
| жертви2 = 649 убити<br/>1657 ранени<br/>{{nowrap|11 313}} пленени<br/>1 крайцер<br/>1 подводница<br/>4 товарни съда<br/>2 патрулни лодки<br/>1 военен траулер<br/>25 вертолета<br/>35 изтребителя<br/>2 бомбардировача<br/>4 товарни самолета<br/>25 контрапартизански самолета<br/>9 въоръжени учебни самолета
| карта =
Ред 26:
В навечерието на Фолкландската война Аржентина се намира в тежка [[икономическа криза]] и масови граждански протести срещу управляващата военна [[хунта]]. Правителството, начело с генерал [[Леополдо Галтиери]], решава да повиши популярността си като заложи на [[национализъм|национализма]] и с бързи и лесни военни действия завземе Фолкландските острови.
На 19 март 1982 г. 50 аржентинци слизат на остров [[Южна Джорджия]] и издигат [[Национално знаме на Аржентина|аржентинското знаме]]. На 2 април Галтиери издава заповед за нападение на Фолкландските острови. Макар и изненадано от нападението, британското правителство незабавно изпраща военни сили, които да възстановят британския контрол. По заповед на Тачър беше дадено началото на военна акция, в която участват 28 000 войници <ref name="DW">[https://www.dw.com/bg/войната-за-фолкландските-острови-направи-тачър-известна/a-2597049 Войната за Фолкландските острови направи Тачър известна], DW, 30.03.2007.</ref>. След сблъсъци, довели до 255 убити британци и 649 аржентинци, британците надделяват и си връщат островите. Конфликтът продължава 74 дни – на 14 юни аржентинските сили капитулират, като над {{nowrap|11 000}} души са пленени от британците.
Войната има силен вътрешнополитически ефект и в двете страни. Загубата на Аржентина довежда до още по-широки протести срещу военното правителство, които ускоряват падането му. В същото време, патриотичната вълна във Великобритания помага на министър-председателката [[Маргарет Тачър]] да спечели изборите през 1983 г. Конфликтът е важен момент в продължителния спор относно суверенитета на островната територия. Аржентина поддържа мнението, че островите им принадлежат,<ref>{{cite web |url= http://www.nationalturk.com/en/argentina-to-reaffirm-sovereignty-rights-over-the-falkland-islands-15712 |title= Argentine to reaffirm Sovereignty Rights over The Falkland Islands |publisher= National Turk |accessdate=7 януари 2012|date= 4 януари 2012 }}</ref> като аржентинското правителство характеризира военните действия като възвръщане на собствени земи. Британското правителство разглежда действията им като нахлуване на британска територия от 1841 г. Самите островитяни, които населяват островите от началото на 19 век, са главно потомци на британски заселници, поради което силно подкрепят британския суверенитет. Никоя от двете страни не обявява официално война, макар и двете правителства да обявяват островите за военна зона.
Дипломатическите отношения между Великобритания и Аржентина са възстановени през 1989 г. след среща в [[Мадрид]], на която двете правителства правят съвместно съобщение.<ref>{{cite web |title= Joint statement of 19 October 1989: Re-establishing Consular Relations Between Britain and Argentina, and Agreeing a Framework on Sovereignty Which Would Allow Further Talks |url= http://www.falklands.info/history/1989agreement.html |website= Falklands info |archive-url= https://web.archive.org/web/20120517012555/http://falklands.info/history/1989agreement.html |archivedate=17 май 2012 |accessdate=4 януари 2013}}</ref> Поправката на [[Конституция на Аржентина|конституцията на Аржентина]] от 1994 г. съдържа териториалните претенции на страната към островите. <ref>{{cite web |url= http://www.senado.gov.ar/web/interes/constitucion/cuerpo1.php |title= Constitución Nacional |website= Argentine Senate |archive-url= https://web.archive.org/web/20040617152239/http://www.senado.gov.ar/web/interes/constitucion/cuerpo1.php |archivedate=17 юни 2004 |lang= es |quote=La Nación Argentina ratifica su legítima e imprescriptible soberanía sobre las Islas Malvinas, Georgias del Sur y Sandwich del Sur y los espacios marítimos e insulares correspondientes, por ser parte integrante del territorio nacional. }}</ref>
== Избухване на конфликта ==
Аржентина предявява териториални претенции към Фолкландски острови, намиращи се на 480 km от източния ѝ бряг, още от началото на 19 век, но Великобритания завзема островите през 1833 г., изгонвайки малкото аржентински жители, като впоследствие отхвърля всички претенции на Аржентина. В началото на 1982 г. аржентинската военна хунта, водена от генерал-лейтенант [[Леополдо Галтиери]] прекратява преговорите с Великобритания и предприема настъпление срещу островите. Решението за нападението е основно политически мотивирано – хунтата, която бива критикувана за лошото икономическо положение в страната и нарушения на [[човешки права]], вярва, че възвръщането на островите би обединило аржентинците зад правителството с патриотичен плам. Елитна десантна войска се обучава тайно, но програмата ѝ е намалена на 19 март, когато избухва конфликт на контролирания от британците остров [[Южна Джорджия]], където аржентински работници издигат аржентинския флаг на 1300 km източно от Фолкландските острови. Военноморските сили бързо се мобилизират. <ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/event/Falkland-Islands-War/The-course-of-the-conflict |title= Falkland Islands War |publisher= Encyclopædia Britannica |date=26 март 2020 |accessdate=24 април 2020}}</ref>
На 2 април 1982 г. аржентински войски стъпват на фолкландска земя и бързо се
Както е очаквано, аржентинският народ реагира положително, като големи тълпи се събират на Пласа де майо (пред президентския дворец) и демонстрират подкрепата си са военната инициатива. В отговор на нападението, правителството на Великобритания под ръководството на Маргарет Тачър обявява военна зона с радиус от 320 km около островите. То бързо събира военноморска сила, центрирана около два самолетоносача (30-годишния [[флагман]] „Хермес“ и новия, но лек „Инвинсибъл“). Самолетоносачите отплават от [[Портсмът]] на 5 април и получава подкрепления по пътя. Британските бойни кораби носят на борда си ядрено оръжие. Повечето европейски държави подкрепят Великобритания, а европейски военни съветници са изтегляни от аржентинските бази. От друга страна, повечето правителства в Южна Америка симпатизират на Аржентина. Изключение прави [[Чили]], която е предпазлива със съседа си на фона на изключително напрегнатия [[конфликт в протока Бийгъл]], който едва не довежда до чилийско-аржентинска война през 1978 г. Аржентина, считайки Чили за заплаха, решава да държи повечето от войските си на континента, далеч от фолкландския театър на бойните действия. Ситуацията за Аржентина се влошава допълнително, когато [[САЩ]] оказва пълна подкрепа на Великобритания, позволявайки им да използват ракети въздух-въздух, комуникационно оборудване, [[авиационно гориво]] и други военни провизии, както и предоставяйки им военно разузнаване.<ref name="britannica"/>
== Ход на военните действия ==
[[Файл:ARA Belgrano 1982.PNG|мини|ляво|Потъването на
На 25 април, докато основните британските сили пътуват към военната зона през остров [[Възнесение (остров)|Възнесение]], по-малка група от британски части завзема остров Южна Джорджия, като в процеса пленява една от старите дизелови [[Подводница|подводници]] на Аржентина – „Санта Фе“. На 2 май остарелият аржентински [[крайцер]] „[[Генерал Белграно (лек крайцер, 1938)|Генерал Белграно]]“ (закупен от САЩ след [[Втората световна война]]) е потопен извън военната зона от британска [[ядрена подводница]]. След този противоречив случай повечето аржентински кораби остават в пристанищата си, а приносът на аржентинските [[военноморски сили]] е ограничен до въздушни действия и една от по-новите им немски дизелови подводници. Подводницата се оказва по-голяма заплаха, отколкото британският флот очаква, изстрелвайки [[торпеда]], които се разминават на косъм.<ref name="britannica"/>
Ред 49:
Отслабени, аржентинските сили не успяват да предотвратят [[десант]]а на британците на островите. Очаквайки пряко британско нападение, командирът на наземните сили, генерал Марио Менендес, концентрира войските си около столицата [[Порт Стенли]], за да защити самолетната писта там. Вместо това, британските контраадмирал Джон Удуард и генерал-майор Джереми Мур решават да извършат десант близо до селището Сан Карлос, на северния бряг на [[Източен Фолкланд]], и да нападнат по земя към Порт Стенли. Те смятат, че така ще избегнат цивилни жертви.<ref name="britannica"/>
Британците слизат на острова безпрепятствено на 21 май, но аржентинските защитници, наброяващи около 5000 души, бързо организират ефективна съпротива. Междувременно, аржентинските въздушни сили извършват удари по британския флот, потапяйки две фрегати, разрушител и [[контейнеровоз]], превозващ [[вертолет]]и. Те повреждат и няколко други фрегати и разрушителя, но така и не успяват да повредят никой от самолетоносачите или да потопят достатъчно британски съдове, за да застрашат британското наземно настъпление. Освен това, аржентинците губят значителна част от останалите си самолети, както и много стационирани на островите вертолети. <ref name="britannica"/> Най-трагичния момент от гледна точка на британците представлява обстрелът на военния кораб „Сър Гелъхед“ на 8 юни 1982 година. <ref name="DW"></ref>
От [[плацдарм]]а на Сан Карлос британската [[пехота]] напредва бързо на юг под тежки метеорологични условия, за да превземе селищата Дарвин и Гус Грийн. След няколко дни на тежки сражения срещу упоритите аржентинци, британските сили успяват да превземат възвишенията западно от Порт Стенли. Докато британците обграждат и блокират столицата и главното пристанище, става ясно, че големият аржентински [[гарнизон]] там е отцепен и може да бъде оставен да гладува. Менендес се предава на 14 юни, като по този начин на практика слага край на конфликта. След това британците се налага да изгонят малък аржентински гарнизон от един от Сандвичевите острови на около 800 km югоизточно от Южна Джорджия на 20 юни. <ref name="britannica"/>
== Последици ==
[[Файл:Argentine prisoners of war - Port Stanley.JPG|мини|Аржентински военнопленници в [[Порт Стенли]].]]
Британците пленяват около {{nowrap|11 300}} аржентинци по време на военните действия, всичките от които впоследствие са освободени. Аржентинското правителство обявява, че около 650 души са загинали, като близо половината от тях при потапянето на крайцера „Генерал Белграно“, докато британските човешки загуби възлизат на 255 души. Военните стратези подчертават ролята на подводниците и противокорабните ракети в конфликта. Войната илюстрира и значението на въздушното превъзходство (което британците не успяват да спечелят), както и на логистичната поддръжка, тъй като въоръжените сили и на двете страни действат на своя максимален обсег. <ref name="britannica"/>
Много войници се завръщат силно травмирани след войната и носят неприятните си спомени и до днес. Над 300 британски ветерани от Фолкландската война извършват самоубийство. Въпреки това, голямата част от британците смятат, че войната е била необходима. <ref name="DW"></ref>
Военното правителство на Аржентина е сериозно дискредитирано заради провала си да подготви и да поддържа въоръжените си сили във войната, която самото то е обявило. Гражданската власт се възвръща в Аржентина през 1983 г., докато британският министър-председател [[Маргарет Тачър]] си осигурява подкрепата на патриотите и лесна победа за консервативната ѝ партия на парламентарните избори през същата година.<ref name="britannica"/>▼
▲Военното правителство на Аржентина е сериозно дискредитирано заради провала си да подготви и да поддържа въоръжените си сили във войната, която самото то е обявило. Гражданската власт се възвръща в Аржентина през 1983 г., докато британският министър-председател [[Маргарет Тачър]] си осигурява подкрепата на патриотите и лесна победа за консервативната ѝ партия на парламентарните избори през същата година. <ref name="britannica"/>
== Източници ==
| |||