Михаил Захариев: Разлика между версии

Роден е на 2 октомври 1889 година в кюстендилското село [[Киселица (област Кюстендил)|Киселица]]. През 1913 година завършва Военното училище в София. През Първата световна война е комендантски адютант в Струмица, а впоследствие е командир на рота от [[Тринадесети пехотен рилски полк|13-и пехотен рилски полк.]] През 1917 г. със заповед №679 по Действащата армия е награден с военен орден [[За храброст|„За Храброст“ IV ст. I кл]], и Народен орден [[За военна заслуга|„За военна заслуга“ V ст]]. със заповед №355 от 1921 г. по Министерство на войната. От 1934 г. е командир на [[втори пехотен искърски полк]]. През 1935 година е уволнен с Царска заповед № 58 за антимонархическа дейност. На 14 септември 1944 година е повишен в чин [[генерал-майор]] и определен за командир на [[девета пехотна плевенска дивизия]]. От 1944 до 1945 г. е командир на [[шеста пехотна бдинска дивизия]]. От януари 1945 е инспектор в кабинета на министъра на войната. На 20 юни 1945 г. година е уволнен по собствено желание. Награждаван е с орден „[[За храброст]]“, III степен, 2 и 1 клас, орден „Св. Александър“, III степен, м.с.<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 58</ref>.