Хвощ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10:
Външната част на епидермиса на стъблото е повече или по-малко инпрегнирана със силициев диоксид – оттук използването на хвощовете за чистене, полиране и др. Протостелата образува пръстен от колатерални снопчета с много малко ксилем. Най-рано образуваният ксилем често се заменя с пръстен от междуклетъчни празнини – каринални канали.
При ''Equisetum arvense'' и при някои други видове, надземните стъбла загиват през зимата, а страничните клонки на коренищата се видоизменят в заоблени, богати на резервни вещества презимуващи грудки. От хвощовете има вечнозелени видове (например ''Equisetum biemale''/зимен хвощ), при който надземното стъбло се запазва и през зимата.
Сърцевината също се разкъсва и се образува широка централна въздухоносна празнина. В кората е налице друг пръстен – от валекулярни канали, разположени срещу браздите на стъблото.
Фотосинтезата се извършва от хлорилната тъкан на стъблото, а не от редуцираните листа.
[[Спора|Спорите]] се образуват в конични стробили на върха на някои стъбла. При много видове спороносните стъбла са неразклонени, а при други – нефотосинтезиращи. Те се появяват рано през пролетта отделно от стерилните фотосинтезиращи стъбла. Повечето видове са хомоспорови.
Line 41 ⟶ 42:
== Източници ==
<references />▼
* Pryer, K. M., Schuettpelz, E., Wolf, P. G., Schneider, H., Smith, A. R., and Cranfill, R. (2004). Phylogeny and evolution of ferns (monilophytes) with a focus on the early leptosporangiate divergences. ''American Journal of Botany'' 91: 1582 – 1598 (available [http://www.amjbot.org/cgi/reprint/91/10/1582 online]; pdf file).
* {{тонков}}
▲<references />
== Външни препратки ==
| |||