Малака: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
[[Файл:LocationMalayPeninsula.png|мини|Малайски полуостров]]
'''Малака''' (или '''Малайски полуостров''') е полуостров в [[Югоизточна Азия]], южно продължение на полуостров [[Индокитай]].<ref>[https://www.britannica.com/place/Malay-Peninsula www.britannica.com]</ref> Площ 239 451 km². На север чрез провлака [[Кра (провлак)|Кра]] се свързана с полуостров [[Индокитай]]. Източните му брегове се мият от водите [[Сиамски залив|Сиамският залив]] на [[Южнокитайско море]], а западните – от [[Андаманско море]]. На югозапад [[Малака (проток)|Малакския проток]] го отделя от остров [[Суматра]]. Дължина от север на юг около 1300 km. ''В някои източници към полуостров Малака се причисляват и териториите на север от провлака Кра до паралела (13°30′ с.ш.) преминаващ през северния край на Сиамския залив, като по този начин дължината му се увеличава до 1450 km.'' На територията на полуострова са разположени части от териториите на 3 държави – [[Малайзия]] (40% от територията), [[Тайланд]] (20%) и [[Мианмар]] (4%, ''ако е валидно второто твърдение''). [[Сингапур]] се намира на едноименния остров и на още няколко по-малки остриви на юг от него.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article072993.html «Большая Советская Энциклопедия» – Малакка (полуостров), т. 15, стр. 274]</ref>
== Природа ==
[[Файл:Koh Samui Lipa Noi2.jpg|мини|ляво|Изглед от брега на [[Ко Самуи]] – остров край тайландска Малака]]
Осовата зона на полуостров Малака е заета от ниски и средновисоки планини с максимална височина връх '''Тахан 2190 m''' в Малайзия и са разчленени на отделни масиви със заоблени куполуобразни върхове и стръмни склонове. В периферните райони са разположени хълмисти равнини и низини, които често са заблатени.<ref name="bse"/>
Територията на полуострова се отнася към Бирмано-Малайската зона от нагънати съоръжения на полуостров Индокитай. Тя е изградена от смачкани и нагънати геосинклинални пластове със субмеридионално простиране. Те са изградени от къснодокамбрийски и камбрийски теригенни материали, ордовишки и силурски (серия Сетул) карбонатно-теригенни и среднокарбонски и пермски (серия Рауб) теригенно-карбонатни вулканити. Орогенните образувания са представени от триаски теригенни наслаги (серия Липис) с хоризонти от кисели вулканити и юрски и долнокредни конгломерати. По-късно кайнозойските наслаги са запълнили създадените падини. Широко разпространени са мезозойските гранити, с които са свързани многочислените находища на калай и волфрам, съставляващи главното богатство в недрата на полуострова. Разработват се още находища на злато, мед, желязо, молибден, олово, цинк, боксити, въглища.<ref name="bse"/>
Климатът на юг е екваториален, а на север – субекваториален, мусонен. Годишната сума на валежите в равнините е 1000 – 2000 mm, а в планините – до 4000 mm. Температурата на въздуха в равнините целогодишно е 25 – 27°С. Около 3/4 от територията на полуостров Малака е покрита с гъсти, влажни, вечнозелени гори с фикуси, диптерокарпови, индийски банян, камфорово дърво, гигантски бамбук, ипифити. по крайбрежието са срещат и мангрови гори. Голяма част от тях обаче са изсечени за освобождаване на места за селскостопански земи, пътища и др. За опазването им са създадени много национални паркове и резервати, които пазят ценни представители на [[флора]]та и [[фауна]]та, като най-известни са [[тигри]], [[леопард]]и, [[слон]]ове, [[носорог|носорози]], [[гибон]]и, лемури, малайски тапир и др.<ref name="bse"/>
== Административно значение ==
| |||